Рудолф управлява Маркграфство Баден първо от 1243 до 1247 г. заедно с по-големия си брат Херман VI, който през 1247 г. чрез женитба отива в Херцогство Австрия и го оставя да управлява сам. Брат му умира през 1250 г., а племенникът му Фридрих, роден през 1249 г., е екзекутиран в Неапол през 1268 г. Така Рудолф управлява сам от 1268 до 1288 г.
Рудолф I се жени на 20 май 1257 г. за Кунигунда фон Еберщайн (* 1230, † 12 април 1284/1290), дъщеря на граф Ото фон Еберщайн († 1278). Понеже нейната фамилия няма пари той получава половината от замък Стар-Еберщайн. През 1283 г. той купува и другата половина от зет си Ото II фон Еберщайн.
През 1250 г. Рудолф I започва с престрояването на дворец Хоенбаден. Той помага на църквите и манастирите.[2]
Albert Krieger: Rudolf (Markgrafen von Baden). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 29, Duncker & Humblot, Leipzig 1889, S. 523 – 525.
Johann Christian Sachs: Einleitung in die Geschichte der Marggravschaft und des marggrävlichen altfürstlichen Hauses Baden. Carlsruhe 1767, Theil II, S. 1 – 29
Joseph Bader: Markgraf Rudolf der Erste von Baden. Karlsruhe 1843, bsb-muenchen-digital
Regesten der Markgrafen von Baden und Hachberg 1050 – 1515. Herausgegeben von der Badischen Historischen Commission, Richard Fester, Band I. Innsbruck 1900, S. 31 – 55, archive.org
Hans Kaiser: Eine Richtung zwischen dem Deutschen Hause zu Weißenburg und Markgraf Rudolf I. von Baden (9. April 1264). In: Zeitschrift für die Geschichte des Oberrheins, Band 57, 1903, S. 157 f.
Georg Heinrich Krieg von Hochfelden: Geschichte der Grafen von Eberstein in Schwaben. Karlsruhe 1836
Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/2, Tafel 266.
Източници
↑J.G.F. Pflüger: Geschichte der Stadt Pforzheim, S. 55