Той е син на граф Улрих I от Вюртемберг (1226, † 25 февруари 1265) и втората му съпруга Агнес от Силезия-Лужица (1242 – 1265) от род Пясти, дъщеря на херцог Болеслав II от Силезия. Баща му умира малко преди той да се роди, а майка му при неговото раждане.
Еберхард I управлява самостоятелно след полубрат си Улрих II, който умира на 18 септември 1279 г., а неговият опекун граф Хартман I фон Грюнинген през 1280 г.
Еберхард тактира между краля и гегенкраля и печели територии. Неговото участие във войната във Бохемия му донася допълнители финансови средства, с които купува земи и градове от обедняли благородници в Швабия.
Агнес (* пр. 1300, † пр. 1349), графиня на Верденберг
От втората му съпруга Маргарета Лотарингска, дъщеря на херцога на Горна ЛотарингияФридрих III, той има един син:
Улрих III (* 1286/1291, † 11 юли 1344), от 1325 до 1344 г. граф на Вюртемберг
След смъртта на Маргарета той се жени на 21 юни 1296 г. за маркграфиня Ирменгард фон Баден (* 1270, † 8 февруари 1320), дъщеря на маркграфРудолф I фон Баден. С нея той има вероятно три дъщери:[2]
Агнес (* 1295, † 1317), графиня на Йотинген, ∞ пр. 3 март 1313 г. за граф Лудвиг VI фон Йотинген († 29 септември 1346)
Аделхайд Мехтхилд (* 1295/1300, † 13 септември 1342),∞ пр. 21 декември 1306 г. за граф Крафт II фон Хоенлое († 3 май 1344)
Ирменгард (* сл. 1300, † 1329), ∞ април 1318 г. за граф Рудолф I фон Хоенберг († 1336)
Освен това Еберхард има извънбрачен син Улрих фон Хьофинген, клерик.
Литература
Dieter Mertens, in: Sönke Lorenz, Dieter Mertens, Volker Press: Das Haus Württemberg. Ein biographisches Lexikon. Kohlhammer, Stuttgart 1997, ISBN 3-17-013605-4, S. 23
Paul Friedrich von Stälin, Eberhard der Erlauchte. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 5, Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 554 f.
Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/2, Tafel 255.
Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XVI, Tafel 98.