Прилепски панаир

Прилепският панаир, или Прилепски панагюр, е търговски панаир, провеждан в миналото в град Прилеп, Вардарска Македония. Възприеман е от съвременниците му като един от трите панаира, заедно с Узунджовския и Ескиджумайския, имащи най-голямо значение за търговската дейност на българите през 70-те години на XIX век.[1]

Дати на провеждане

В началото на 60-те години на XIX век Прилепският панаир е откриван на 15 август, на християнския празник Успение на Пресвета Богородица и продължава 15 дни[2] или около месец.[3] Според други данни, се е провеждал между 1 и 15[4][5] или между 13 и 27 - 28 август (по Григорианския календар).[6][7][8] Тези данни преобладават по отношение на втората половина на 60-те години и по-късно.

Стопанско значение

От сведенията на френския дипломат и пътешественик Еспри-Мари Кузинери, който в края на XVIII или в началото на XIX век се присъединява към керван, пътуващ за Прилепския панаир, може да се съди, че панаирът се е провеждал в края на 18 столетие. Керванът, за който пише Кузинери, се е състоял от 200 коня, пренасящи стоки на Солунски търговци.[9]

През XIX век панаирът в Прилеп е един от най-големите ежегодни панаири в Македония и играе съществена роля във външната търговия на целия регион.[10] В доклад на австро-унгарския консул в Битоля, Франц фон Кнапич от 1876 година се посочва, че „като място за осъществяване на румелийската вътрешна търговия“ заради своя панаир Прилеп е имал първостепенно значение още преди повече от 50 години, т.е. от първата четвърт на XIX век.[11]

В своето развитие панаирът нерядко се сблъсква с противодействието на търговците от Битоля или с изнудванията на влиятелни местни мюсюлмани.[11] През 1851 година битолският австрийски вицеконсул пише, че Прилепският панаир не се е провеждал вече 12 години и се очаква възстановяването му.[12] От 1852 година панаирът започва отново да се провежда.[13]

В 1860 година оборотът на панаира се изчислява между 15 и 18 милиона пиастри, от които около 6 милиона за австрийски и германски стоки, 3 милона за швейцарски изделия, 5 милиона за британски и белгийски, а остатъкът - за френски и османски стоки. През тази година Прилеп е посетен от търговци от Монастир, Солун, Велес и други по-близки или по-далечни градове, включително и от Босна, Северна и Централна Албания, София, Одрин и Пловдив.[14]

Според руския консул в Битоля, Михаил Хитрово, който посещава панаира през 1861 година, това е вторият по значимост панаир в Македония след Серския. На него се търгуват стоки от Австрия, пристигат купувачи от цяла Румелия, Македония и Албания.[3] Продават се и индустриални произведения от Османската империя - само стойността на продадените през 1864 година карловски щамповани изделия е изчислена на 1,5 милиона пиастри.[15] Стоките на панаира се докарват с коне, волски коли, а в по-редки случаи - и с камили.[16] В 1869 година са докарани над 12 000 бали с товари, от които 2650 със стоки от Австро-Унгария на стойност 1 325 000 флорина и около 10 000 от други страни (включително от Османската империя) на стойност 2 500 000 флорина. По-голямата част от купувачите е от Албания.[17]

През 1875 година, която е сред по-неблагоприятните за панаира поради влиянието на размириците в Херцеговина, са доставени стоки от много от по-развитите европейски страни - Великобритания, Франция, Швейцария, Австро-Унгария, Германия, Белгия. Османската империя е представена освен с продукцията на Битолския вилает със стоки от Цариград, Бурса, Самоков, София, Сяр, Призрен, Шкодра, Янина, Търново, Пловдив и Босна.

През 1876 година, поради войната със Сърбия Прилепският панаир няма успех. Австроунгарският консул в Битоля отбелязва, че не са пристигнали купувачи - от околиите на Скопие, София, Ниш, Митровица, Призрен, заради създадената от башибозуците несигурност, а от Албания – заради зачисляването на ежегодните купувачи към различните видове военни части.[18]

Социална и културна роля

Наред с търговския обмен по време на панаира се осъществяват значими социални контакти. Прилеп е посещаван масово от представители на всички групи от населението в Македония. Руският консул в Битоля Хитрово отбелязва:

„ „Седмица-две преди откриването на панаира пътят от Битоля за Прилеп, има някакъв празничен вид и се оживява от необичайно движение ... цялата Битоля, пашата с целия меджлис (административния съвет), и кадиите, и мюфтиите, и чиновниците с всевъзможни наименования, и консулите, и всички европейци, всички се отправят към Прилеп и Битоля по време на панагира съвършено опустява“.[3] “

Тази картина се допълва от наблюденията на австро-унгарския консул Кнапич:

„ Пъстра тълпа от дошли от близо и далеч българи, гърци, турци, власи и евреи, от албанци - християни и мохамедани, от цигани изпълва уличките и площадите на малкия градец. Жените, които иначе не се появяват на публично място, излизат от кръга на своето уединение, като сами продават произведенията на своя домашен труд...[19] “

Прилепският панаир има отражение върху различни страни от културния живот на местните жители. Както отбелязва Кузман Шапкарев през 1872 година, „Панаирът е причина за разпространението на модите в овой град“.[20]

Посетителите на Прилепския панаир общуват духовно, разискват политически и културно-просветни въпроси.[21] Преди и по време на панаира се провеждат редица културно-просветни прояви, извършва се търговия на книжарски стоки, включително и на български учебници, уславят се учители.[5][22] През 1868 година, от 1 до 15 август се изнасят вечерни просветни беседи, в които взимат участие български учители и обществени дейци както от града, така и от Битоля и Велес.[23] Христо Шалдев определя тези събития като „първата конференция на българското учителство в Македония“, последвана от учителския събор от август 1871 година.[24]

През 1870 година по време на панаира работят четири книжарници.[21] В 1875 година на Прилепския панаир са извършени продажби на книги на турски, гръцки и български език на стойност около 400-500 турски лири.[11]

Бележки

  1. ↑ В. „Век“, Цариград, год. 1, № 33, 7 септември 1874. Цит. по Извори за българската етнография, т. 1 – Из българския възрожденски печат, София 1992, с. 243.
  2. ↑ Паскалева, Виржиния, подбор и редакция. Македония през погледа на австрийски консули, 1851-1877/78, т. I (1851-1865), София 1994, с. 134, 136, 175-176, 368, 375. / Mazedonien in der Wahrnehmung Österreichischer Konsuln 1851-1877/78, Herausgegeben von V. Paskaleva, Band I (1851-1865), Sofia 1994, p. 134, 136, 175-176, 368, 375.
  3. ↑ а б в Хитрово, М. А. Поездка на Прилепскую ярмарку и в монастыри Св. Архангел и Тресковец (Из путевых записок), - в: Русский вестник № 3, 1863
  4. ↑ Алексиев, Никола. Българи-търговци в Солун, - в: Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора, София 1985.
  5. ↑ а б Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 126 - 127.
  6. ↑ Паскалева, Виржиния, подбор и редакция. Македония през погледа на австрийски консули, 1851-1877/78, т. I, София 1994, с. 100, 201, 203, 284, 293.
  7. ↑ Паскалева, Виржиния, подбор и редакция. Македония през погледа на австрийски консули 1851-1877/78, том III (1872-1878), София 2001, с. 155, 212. / Mazedonien in der Wahrnehmung Österreichischer Konsuln 1851-1877/78, Band III (1872-1878), Sofia 2001, p. 155, 212.
  8. ↑ Паскалева, Виржиния, подбор и редакция. Македония през погледа на австрийски консули 1851-1877/78, том II (1866-1871), София 1998, с. 140-141, 195, 197-1981 252-253, 255-256, 279. / Mazedonien in der Wahrnehmung Österreichischer Konsuln 1851-1877/78, Band II (1866-1871), Sofia 1998, p. 140-141, 195, 197-198, 252-253, 255-256, 279.
  9. ↑ Cousinéry, Esprit Marie. Voyage dans la Macédoine: contenant des recherches sur l'histoire, la géographie, les antiquités de ce pay, Paris 1831, р. 58-59.
  10. ↑ Историја на македонскиот народ, Скопје 1988, с. 111.
  11. ↑ а б в Паскалева, Виржиния, подбор и редакция. Македония през погледа на австрийски консули 1851-1877/78, том III, София 2001, с. 212-216, 218-222.
  12. ↑ Паскалева, Виржиния, подбор и редакция. Македония през погледа на австрийски консули, 1851-1877/78, т. I, София 1994, с. 38-39.
  13. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 559. Авторът приема, че панаирът е създаден през 1852 г.
  14. ↑ Паскалева, Виржиния, подбор и редакция. Македония през погледа на австрийски консули, 1851-1877/78, т. I, София 1994, с. 134, 136.
  15. ↑ Паларе, Майкъл. Балканските икономики 1800 - 1914: Еволюция без развитие, София 2005, с. 81.
  16. ↑ Паскалева, Виржиния, подбор и редакция. Македония през погледа на австрийски консули 1851-1877/78, том II, София 1998, с. 140-141.
  17. ↑ Паскалева, Виржиния, подбор и редакция. Македония през погледа на австрийски консули 1851-1877/78, том II, София 1998, с. 197-198.
  18. ↑ Паскалева, Виржиния, подбор и редакция. Македония през погледа на австрийски консули 1851-1877/78, том III, София 2001, с. 265-266.
  19. ↑ Паскалева, Виржиния, подбор и редакция. Македония през погледа на австрийски консули 1851-1877/78, том III, София 2001, с. 213, 219-220.
  20. ↑ Читалище, № 2, 1871, с. 169, цит по Царева, Юлиана. Панаирите през Възраждането, Българска етнография, година I, 1990, книга 4, с. 41.
  21. ↑ а б Царева, Юлиана. Панаирите през Възраждането, Българска етнография, година I, 1990, книга 4, с. 42.
  22. ↑ Шалдевъ, Христо. Градъ Прилѣпъ въ българското възраждане. София, Царска придворна печатница, 1916. с. 58.
  23. ↑ Бобчев, Илия. Македонските българи и българската народна просвета. Предимно до учредяване на Българската екзархия, София 1922, с. 15.
  24. ↑ Шалдевъ, Христо. Градъ Прилѣпъ въ българското възраждане. София, Царска придворна печатница, 1916. с. 70.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“