Праленик

Праленик
Праленик
— село —
41.4578° с. ш. 20.5486° и. д.
Праленик
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаВапа
Географска областЖупа
Надм. височина686 m
Население177 души (2002)
Пощенски код1258
Праленик в Общомедия

Праленик (на македонска литературна норма: Праленик; на албански: Praleniku) е село в Северна Македония, в Община Вапа (Център Жупа).

География

Селото е разположено в областта Жупа в северозападните склонове на планината Стогово на брега на Дебърското езеро (Черни Дрин).

История

В XIX век Праленик е село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Проваленик е посочено като село с 30 домакинства, като жителите му са 52 турци и 24 българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Праленик има 20 жители българи християни и 250 турци.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Проваленик е смесено село българи, помаци, албанци и турци в Дебърската каза на Дебърския санджак с 82 къщи.[3]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Проваленик има 8 българи екзархисти.[4]

В 1915 година, по време на Първата световна война, селото е анексирано от Царство България. Към 1 март 1916 година Праленикъ е част от Светоградската община на българската Дебърска околия.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 177 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 0
албанци 0
турци 176
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 1

Бележки

  1. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 176-177.
  2. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 261.
  3. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 44. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
  5. ↑ Докладъ отъ прѣдсѣдателя на дебърската тричленна комисия Ив. К. Божиновъ // 1 мартъ 1916 год. с. IV. Посетен на 9 ноември 2024 г.
  6. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007 


     Портал „Македония“         Портал „Македония“