Селото е разположено в областта Жупа в западните склонове на планината Стогово.
История
Името Каурско Елевци, показва традиционно християнско население и е противопоставено на дебърското Татар Елевци. Възможно е името за произлиза от личното име Елез, откъдето през Елезци и Елееци да е дойшло до Елевци. В подкрепа на тази теория е фактът, че жителите турци на Елевци го произнасят Елѐсца. Демонимът съответно е елешани, а прилагателното елешки.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 Горно Елевци има 65 жители българи християни и 550 турци.[3] Според него:
„
Въ Жупа, ако и да има сега само едно село арнаутско, българското население постояно напуща тоя край, защото е притѣснено отъ турцитѣ и торбешитѣ. Отъ Горно и Долно Елевци 25 кѫщи сѫ прѣселени въ Скопие, други въ Битоля и въ скоро врѣме българското население ще изчезне. Българи е имало до прѣди 30—35 год. и въ арнаутското село Баланци и въ турското Коджоджикъ, но сѫ всички избѣгали. Тоя край е опустошенъ жестоко отъ арнаутскитѣ пълчища на Али Паша, които съсипали Божи Градъ въ долината на р. Дримъ къмъ края на ХVIII. в. Наблизо до Елевци е имало голѣмо българско село Бѣжаново, унищожено въ началото на XIX. в.[4]
“
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Каурско Елевци има 72 българи екзархисти.[5]
Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Коджаджик-Елевци има 19 български екзархийски и 120 турски къщи.[6]
В 1915 година, по време на Първата световна война, селото е анексирано от Царство България. Към 1 март 1916 година Горно Елевци е част от Селечката община на българската Дебърска околия.[8]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Елевци като българско село.[9]
Според преброяването от 2002 година селото има 260 жители турци.[10]
Църквата „Свети Димитър“ е от втората половина на XX век.[11]
Личности
Родени в Елевци
Апостол Симеонов Константинов, македоно-одрински опълченец, 32-годишен, 3 рота на 1 дебърска дружина[12] Загинал през Първата световна война.[13]
↑Русић, Бранислав. Поље Дебарско // Годишен зборник на Филозофскиот факултет 7. Скопје, 1954. с. 129. (на сръбски)
↑Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 176-177.
.png)
