Платания (дем Горуша)

Вижте пояснителната страница за други значения на Платания.
Платания
Πλατανιά
— село —
Гърция
40.3817° с. ш. 21.3483° и. д.
Платания
Западна Македония
40.3817° с. ш. 21.3483° и. д.
Платания
Кожанско
40.3817° с. ш. 21.3483° и. д.
Платания
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГоруша
Географска областНаселица
Надм. височина680 m
Население88 души (2021 г.)
Пощенски код500 01

Платания, още Бобуща или Бобущ (произношение в най-близкия български говор: Бобушча, на гръцки: Πλατανιά, Платания, Платаня, до 1927 година: Μπουμπούστιον, Бобустион[1]), е село в Република Гърция, дем Горуша (Войо) в област Западна Македония.

География

Селото е разположено на 680 m надморска височина,[2] северно от град Неаполи (Ляпчища, Населич), на границата с дем Хрупища. На север граничи със село Богатско. Селото е разположено по десния (югозападен) бряг на река Бистрица.[3]

История

Етимология

Според академик Иван Дуриданов Бобущ, Бобуща е притежателно прилагателно със суфикс -јь, -jā от изчезналото лично име Бобут-(а), разширено със суфикс -ут(а) от Бобе, Бобо, хипокористика от Богдан, Борис и прочее. Сравними са старополските лични имена Bob, Bobek, Bobka, старочешките лични имена Bob, Bobek. Суфиксът -ut(a) е сравним в полските лични имена Blizuta, Boguta, Nieguta.[4]

Йордан Заимов смята, че името е от *Бобошт: бобот, „глух шум (от падане на вода)“. Според Дуриданов от съществителни с подобно значение не са засвидетелствани притежателни прилагателни.[4]

В Османската империя

„Бистрица я прѣминахме по единъ тѣсенъ мостъ и не безъ страхъ при Смикси. Това мѣсто служи и за езиковна граница. Първото село, въ което се говори само на гръцки, е Бубуща. Тукашнитѣ жители се наричатъ валахадесъ; тѣ сѫ повечето мохамедане, но говорятъ изключително гръцки. Названието си сѫ получили отъ това, че знаятъ само една турска дума „евала“. Тѣхния типъ е повечето гръцки, отколкото славянски: черна коса и очи, и изкривенъ носъ се срѣщатъ най-много. (Именно зарадъ тия чърти неможе да се мисли, че тѣ иматъ нѣщо общо съ „Влахи“.)“[5]

В края на XIX век Бобуща е мюсюлманско гръкоезично село в Населишка каза на Османската империя. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 в него живеят 300 гърци мохамедани (валахади).[6]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Бобуци (Μπομπούτσι), Населишка каза, живеят 650 валахади.[7]

В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Бубуща като гръцко село на българо-гръцката езикова граница:

„ Котловината на Кастория е българска, но самата Кастория както и Маврово са гръцки, респективно гърцизирани, в Хрупища гръцката партия е наистина много силна, но не може да става дума за гърцизиране. Гощерац е почти, Богатсико - напълно гърцизирано. Езиковата граница върви от Гощерац към моста на Смикси, на север лежащото Пишак е още българско, а обратно Витсани и Бубуща са гръцки. Долината на идващия от Грамости поток, на Белица, е българска до Хамотско, следващото Линотопи е албанско, а следващото Грамости - аромънско.[8] “

В Гърция

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Бобуща остава в Гърция. В средата на 20-те години населението на Бобуща е изселено в Турция по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция.[9] В 1928 година то е представено като изцяло гръцко бежанско село със 72 семейства и 236 жители.[10]

В 1927 година името на селото е сменено на Платания.[2]

Населението традиционно произвежда различни земеделски продукти.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Платания на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Кондоянев чифлик[3] Τσιφλίκ Κοντογιάννη Левкес Λεύκες[11] бивше селище С от Платания на десния бряг на Бистрица[3]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 351[2] 290[2] 213[2] 305[2] 245[2] 177[2] 116[2] 151[2] 148[2] 121 93 88

Бележки

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 333. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ а б в По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  4. ↑ а б Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 183.
  5. ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 125.
  6. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
  7. ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 514. (на гръцки)
  8. ↑ Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.
  9. ↑ Официален сайт на Дем Неаполи, архив на оригинала от 6 юли 2009, https://web.archive.org/web/20090706025704/http://www.neapolikoz.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=19&Itemid=33, посетен на 3 май 2010 
  10. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  11. ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“