PROFILPELAJAR.COM

Авгеринос
Αυγερινός
	Авгеринос Αυγερινός
— село —
	Авгеринос Авгеринос Авгеринос
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Горуша
Географска област	Населица
Надм. височина	1050 m
Население	138 души (2021 г.)
Пощенски код	500 02

Авгеринос, още Костанско, Костанджик или Костаджик (на гръцки: Αυγερινός, Авгеринос; до 1927 Κωνστάντσικον, Констанцикон^[1]), е село в Южна Македония, Република Гърция, дем Горуша (Войо), част от административната област Западна Македония.

География

Селото е разположено на 1050 m надморска височина,^[2] в източното подножие на планината Горуша (Войо), на около 30 km югозападно от град Неаполи (Ляпчища) и около 20 km западно от Цотили.^[3]

История

В Османската империя

Край Авгеринос има останки от 7 стари селища:^[4] Баз (Μπάζ), Каливия (Καλύβια), Цатив (Τσατίβ), Зялц (Ζιάλτς), Черниш (Τσέρνις), Калогерица (Καλογέριτσα) и Концко (Κοντσκό).^[5]

В края на XIX век Костанско е гръцко село в Населишка каза на Османската империя. Селската църква „Света Параскева“ е от 1867 година.^[6] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Костанчикон (Costantchikon), Сисанийска епархия, живеят 900 гърци.^[7] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Костанско (Констнаджикъ) живеят 850 гърци християни.^[8]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Констанджик е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак със 160 къщи.^[9]

В началото на XX век селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в Kostanjik има 800 гърци патриаршисти.^[10]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Констанцико (Κωνστάντσκο), Населишка каза, живеят 615 гърци елинофони християни.^[11]

В 1907 година е построена църквичката „Свети Атанасий“.^[12]

Към 1912 година в Костанско действа четата на капитан Коста Грудас.^[13]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Костанско остава в Гърция. Първото гръцко преброяване показва 1021 жители.^[14] През 1927 година то е преименувано на Авгеринос. В 1928 година има 882 жители, от които 6 гърци бежанци.^[2]

Населението традиционно произвежда жито, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.^[15]

В 1961 година е построена църквата „Света Троица“.^[16]

Прекръстени с официален указ местности в община Авгеринос на 31 юли 1969 година
Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Корньогос^[3]	Κοργιόγκος	Пурнари	Πουρνάρι^[17]	връх на Ю от Авгеринос (1139 m)^[3]
Ибраим^[3]	Ίμπραήμ	Рахи	Ράχη^[17]	връх на ЮЗ от Авгеринос (1175,4 m)^[3]
Джурджово	Τζούρτζοβο	Дасотон	Δασωτόν^[17]
Баджи	Μπάτζι	Килада	Κοιλάδα^[17]
Бабя^[3] или Бобя	Μπόμπγια	Ласпорема	Λασπόρεμα^[17]	река на И от Авгеринос^[3]
Цимека^[3] или Цумека	Τσουμέκα	Мегали Рахи	Μεγάλη Ράχη^[17]	връх на СЗ от Авгеринос (1198 m)^[3]

Между Авгеринос и Витос (Долос), край Праморица, в местността Панайопула се намира красивият и колоритен параклис „Света Богородица“.^[18]

Малката църква „Свети Николай“ е построена в 2000 година.^[19] В местността Бадзи има малка църква „Свети Илия“.^[20]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	1201^[15]	702^[15]	882^[15]	975^[15]	713^[15]	704^[15]	461^[15]	444^[15]	414^[15]	386	236	138

Личности

Родени в Авгеринос

Йоанис Тарис (1885 – 1968), гръцки учен и просветен деец

Починали в Авгеринос

Николаос Вензос (Νικόλαος Βένζος, ? – 1906), гръцки андартски деец, родом от Дякос^[21]

Бележки

↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
↑ ^а ^б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 339. (на македонска литературна норма)
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
↑ Βούρος, Κωνσταντίνος. Αρχιτεκτονική του Τοπίου ιστορικών ορεινών οικισμών. Ο διατηρητέος οικισμός Πεντάλοφος Βοΐου Κοζάνης. Μεταπτυχιακή Διατριβή. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών - Γεωπονική Σχολή, 2013. σ. 65. (на гръцки)
↑ Βούρος, Κωνσταντίνος. Αρχιτεκτονική του Τοπίου ιστορικών ορεινών οικισμών. Ο διατηρητέος οικισμός Πεντάλοφος Βοΐου Κοζάνης. Μεταπτυχιακή Διατριβή. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών - Γεωπονική Σχολή, 2013. σ. 66. (на гръцки)
↑ Ιεροί Ναοί της Αγίας Παρασκευής στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-07-11. Посетен на 2 януари 2015. (на гръцки)
↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 76. (на македонска литературна норма)
↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)
↑ Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-04. Посетен на 4 януари 2015.
↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 276-277.
↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 340. (на македонска литературна норма)
↑ Ιεροί Ναοί και Μoνές της Αγίας Τριάδος (Αγίου Πνεύματος) στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-05. Посетен на 5 януари 2015.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)
↑ ‘‘Παναγιοπούλα’’ // Δήμος Βοΐου. Архивиран от оригинала на 2014-05-29. Посетен на 28 май 2014 г.
↑ Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 3 януари 2015.
↑ Ιεροί Ναοί του Προφήτη Ηλία στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 4 януари 2015.
↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 21. (на гръцки)

[1] Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.

[Симовски_339-2] а ^б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 339. (на македонска литературна норма)

[Ген-3] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.

[4] Βούρος, Κωνσταντίνος. Αρχιτεκτονική του Τοπίου ιστορικών ορεινών οικισμών. Ο διατηρητέος οικισμός Πεντάλοφος Βοΐου Κοζάνης. Μεταπτυχιακή Διατριβή. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών - Γεωπονική Σχολή, 2013. σ. 65. (на гръцки)

[5] Βούρος, Κωνσταντίνος. Αρχιτεκτονική του Τοπίου ιστορικών ορεινών οικισμών. Ο διατηρητέος οικισμός Πεντάλοφος Βοΐου Κοζάνης. Μεταπτυχιακή Διατριβή. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών - Γεωπονική Σχολή, 2013. σ. 66. (на гръцки)

[Το_Βόιον-6] Ιεροί Ναοί της Αγίας Παρασκευής στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-07-11. Посетен на 2 януари 2015. (на гръцки)

[7] Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)

[8] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.

[9] Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 76. (на македонска литературна норма)

[10] Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)

[11] Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)

[Ιεροί_Ναοί_και_εξωκλήσια_του_Αγίου_Αθανασίου_στο_Βόιο-12] Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-04. Посетен на 4 януари 2015.

[13] Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 276-277.

[14] Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012

[Симовски_340-15] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 340. (на македонска литературна норма)

[Ιεροί_Ναοί_και_Μoνές_της_Αγίας_Τριάδος_(Αγίου_Πνεύματος)_στο_Βόιο-16] Ιεροί Ναοί και Μoνές της Αγίας Τριάδος (Αγίου Πνεύματος) στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-05. Посетен на 5 януари 2015.

[Περὶ_μετονομασίας-17] а ^б ^в ^г ^д ^е Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)

[18] ‘‘Παναγιοπούλα’’ // Δήμος Βοΐου. Архивиран от оригинала на 2014-05-29. Посетен на 28 май 2014 г.

[Ιεροί_Ναοί_του_Αγίου_Νικολάου_στο_Βόιο-19] Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 3 януари 2015.

[Ιεροί_Ναοί_του_Προφήτη_Ηλία_στο_Βόιο-20] Ιεροί Ναοί του Προφήτη Ηλία στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 4 януари 2015.

[21] Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 21. (на гръцки)

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]

[17]

[18]

[19]

[20]

[21]

PROFILPELAJAR.COM

Авгеринос

География

История

В Османската империя

В Гърция

Личности

Бележки

Read other articles:

Azhar Aditama DJ

Gunung Talang

العلاقات الأندورية البرازيلية

Goldwater Institute

Saint-Trojan-les-Bains

Keeping Up with the Kardashians

Hoßkirch

Government Girl

Flor Contemplacion

ثمان ساعات في اليوم

Pasquale Malipiero

Dialek bahasa Sunda

الحمادة (القصيم)

Sicily

Édouard Candeveau

Social contract

Canon spatial

ポルトガル

David T. Patterson

Garden City High School (Kansas)