PROFILPELAJAR.COM

Паспал
	Паспал
	Паспал Паспал
Общи данни
Население	15 души (15 март 2024 г.); 6,24 души/km²
Землище	2,501 km²
Надм. височина	666 m
Пощ. код	6776
Тел. код	03652
МПС код	К
ЕКАТТЕ	55525
Администрация
Държава	България
Област	Кърджали
Община; – кмет	Ардино; Изет Шабан ; (ДПС; 2019)

Паспа̀л е село в Южна България, община Ардино, област Кърджали.

География

Население по години ^[3]
1934 г.	158 души
1946 г.	213 души
1956 г.	248 души
1975 г.	137 души
1985 г.	76 души
1992 г.	65 души
2001 г.	43 души
2011 г.	27 души
2019 г.	13 души ^[4]

Село Паспал се намира в източната част на Западните Родопи, на около 15 – 20 km западно от границата им^[5] с Източните Родопи, около 9 km запад-югозападно от град Ардино, на стръмен склон край левия бряг на река Арда. На около 300 m южно от селото е изграден микроязовир „Паспал“ – част от Водноелектрическа каскада „Горна Арда“, предвидена за оползотворяване на хидроенергийния потенциал в горния участък на река Арда.

Местната флора е представена предимно от иглолистна растителност (бял бор), но се срещат и широколистни видове като бук, дъб, акация. Разпространени са храсти като хвойна, къпина и шипка. В землището на селото могат да бъдат открити редица характерни за планината билки като мащерка, лайка, бял равнец, жълт кантарион и други.

Животинският свят е разнообразен и съставен главно от птици, влечуги и насекоми. От птиците се срещат сойка, кос, селска лястовица, ястреб, а в близост до реката – корморани и представители на редкия вид черен щъркел. От бозайниците се срещат лисица, дива свиня, сърна, а към 2016 г. се наблюдават и единични екземпляри на кафява мечка.

История

По спомени на възрастните жители на селото, то е основано от преселници от село Върбина, община Мадан, заселили се в днешното землище на Паспал в търсене на паша за стадата си. С името „паспал“ се е назовавал брашненият прах във водениците, който се образувал при смилането на зърното. В близост до язовирната стена и въжения мост, свързващ двата бряга на реката, и до днес стоят руините на някогашната воденица, в която се добивало брашно за нуждите на местните жители.

Селото – тогава махала с име Паспал (Пала) – е в България от 1912 г.^[6]^[7] Признато е от махала за село с министерска заповед № 1014, обнародвана на 11 май 1942 г. ^[6]

Във фондовете на Държавния архив Кърджали^[8] се съхраняват документи на/за Народно основно училище „Георги Бенковски“ – с. Паспал, Кърджалийско от периода 1945 – 1970 г.; според промените в наименованието на фондообразувателя:

– Народно начално училище (1944 – 1965);

– Народно основно училище „Георги Бенковски“ (1965 – 1970).

Разположената в центъра на селото сграда на училището към 2016 г. е полуразрушена.

Население

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[9]

	Численост	Дял (в %)
Общо	27	100,00
Българи	5	18,51
Турци	0	0,00
Цигани	0	0,00
Други	0	0,00
Не се самоопределят	0	0,00
Неотговорили	22	81,48

Редовни събития

Потомци на големите родове и фамилии в селото организират ежегодна родова среща.

Източници и бележки

↑ www.grao.bg
↑ www.ardino.bg
↑ Населението на селото е показано според данните в Националния регистър на населените места – Справка за населението на с. Паспал, общ. Ардино, обл. Кърджали
↑ Според текущата демографска статистика за населението към 31.12.2019 г.
↑ Енциклопедия „България“, том 5, стр. 798, Издателство на БАН, София, 1986 г.: „По физикогеографски белези Родопите се делят на две неравностойни части – Западни и Източни Родопи. Границата между тях се прокарва по линията от ниската седловина Три камъка, разположена в билните части на граничния рид Гюмюрджински снежник, източния край на долината на река Върбица, западната периферия на Джебелското понижение към устието на река Боровица, седловината Китката, долината на река Каялийка, долината на река Дрещенец, Аврамовата седловина, седловината Юндола, долината на река Яденица.“
↑ ^а ^б Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 209.
↑ Като последица от Чаталджанското примирие от 1912 г.
↑ Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Кърджали, Списък на фондове, Списък на фондове от масив „С“, фонд 726
↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)