Евразийската сойка (Garrulus glandarius) е вид птица от семейство вранови (Corvidae).
Отглежда се понякога като декоративна птица и по подобие на повечето представители на семейство Вранови се отличава с висока интелигентност, способност за заучаване на думи и звукоподражание.
В България е разпространена повсевместно, но е с ниска плътност на популацията. Води уседнал начин на живот. Тя е постоянен вид, който през зимата скита. Обитава широколистни дъбови и букови гори в средния пояс на планините. Среща се понякога и в паркове, в които растат подходящи дървета. Прави гнездо високо по дърветата, изградено от клони и застлано с коренчета, трева и косми.
Описание
Това е средно голяма птица с размери около 32 – 35 cm. За разлика от повечето представители на семейството е пъстро оцветена. Издава силни и резки крясъци и успешно имитира други птици. Движи се енергично и ловко, обикновено се забелязва чак когато излети или за кратък момент когато се задържи за малко неподвижна, по принцип е недоверчива и потайна птица. Има малка качулка на главата, над опашката също е бяла.
Размножаване
Женската снася 5 – 8 светлозелени яйца изпъстрени със синкави точки, които двете птици мътят 16 – 18 дена. Малките напускат гнездото на 20-дневна възраст.
През пролетта и лятото се храни с яйца и малки на по-дребни птици. Понякога при изобилие на жълъди си приготвя запаси, с които се храни през зимата и често такива запаси се превръщат в нови групички дървета. Така сойката „помага“ в залесителната дейност. Аналогична роля изпълнява Сокерицата (която е също от семейство Вранови и има подобни размери) в иглолистните гори.
