Омск (на руски: Омск) е град в Русия, административен център на Омска област.[1] Разположен е на мястото на вливане в Иртиш на река Ом, проточил се на 45 km по двата бряга на Иртиш. Населението на града през 2021 година е 1 139 897 души, което го нарежда на 8-о място в страната. Разстоянието до столицата Москва е около 2700 km.
География
Градът е разделен на 5 „окръга“:
Съветски (град на нефтениците, град на химиците),
Кировски („Старий Кировск“ и „Ляв бряг“),
Централен,
Октомврийски и
Ленинский (Телевизионен завод и Порт Артур).
Климат
Климатът в Омск е умереноконтинентален. Средната годишна температура е 2,1 °C, средната влажност на въздуха е 71%, а средните годишни валежи са около 415 mm.[2]
Селището е основано през 1716 година като преден пост от казаци, предвождани от Иван Бухголц. Стратегическото му положение по поречието на река Иртиш предпазва руската граница от киргизите и джунгарите в степите.[3] През 1782 година Омск получава статут на град.
През 1822 г. градът е направен административен център на Западен Сибир, но с отдръпването на границите, военното му значение намалява и градът изпада в летаргия. Така Омск се превръща в място за изгнаници. В периода 1850 – 1854 г. Фьодор Достоевски излежава присъдата си тук.
Развитието на града е катализирано от построяването на Транссибирската железница през 1890-те години, която подчертава значението на Омск като логистичен център. Много търговски компании отварят врати в града. През 1910 г. градът е домакин на Сибирското изложение за селско стопанство и промишленост.
Съветското правителство предпочита по-младия Новониколаевск (днес Новосибирск) за административен център на Западен Сибир, като по този начин отнема административните, културните и образователните функции на Омск. Това в известна степен запалва съперничество между двата града.[5] Омск се възражда след Втората световна война – тъй като се намира далеч от фронта и разполага с добре развита инфраструктура, той се оказва идеално убежище за голяма част от промишлеността, която е евакуирана от западните части на Съветския съюз през 1941 г. Освен това, съставени са планове за преместване на съветската столица в Омск в случай на германска победа в битката за Москва (октомври 1941 г. – януари 1942 г.).[6] В края на войната Омск вече е голям промишлен център, който впоследствие се превръща в лидер на съветското военно производство. От 1970-те години в града се произвеждат танкове Т-80.
През 1950-те години, с разработването на нефтените и газовите находища в Сибир, в Омск е построен нефтопреработващ комбинат, както и цял град за петролните работници в северните покрайнини. Това е най-големият комплекс от този тип в Русия. И до ден днешен той е най-големият работодател в града.
След разпадането на СССР, Омск навлиза в период на икономическа нестабилност и стагнация. Големите държавни предприятия започват да се приватизират от олигарси и бързо разрастващи се престъпни синдикати. През 1992 г. започва прокопаването на метро в града, но проектът е окончателно прекратен от градските власти през 2018 г.
