През 1897 година завършва Школата за политически и административни науки в Париж, след което отбива шестмесечна военна служба в Шести пехотен търновски полк. През учебните 1899-1900 и 1900-1901 година Никола Ризов е преподавател в Солунската българска мъжка гимназия. В 1901 година е арестуван с Иван Гарванов след смъртта на Яким Игнатиев и е освободен след застъпничество на Стоян Данев.[3] Заминава за България и постъпва на работа в Министерството на външните работи и изповеданията в София, като до април 1904 година е младши подначалник, а до октомври 1905 година е старши подначалник. От октомври 1905 година Ризов е втори секретар при Княжеското дипломатическо агентство в Берлин, от септември 1906 година е първи секретар на агентството в Атина, а от януари 1908 г. - в Букурещ.
След Младотурската революция в 1908 година, на 1 септември 1908 година Ризов е уволнен по собствено желание от Министерството на външните работи и изповеданията и се завръща в Македония, където се включва в политическия живот. Става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Цариград.[4]
През 1908 – 1909 година той издава брошурата „Възраждането на Турция“[5], а под псевдонима Дипломат - „Албанското възраждане“, в която проследява Албанското възраждане и го разглежда като предпоставка за развитие на приятелски отношения между българи и албанци.[6] Същевременно, до 23 декември 1911 той е главен училищен инспектор към Българската екзархия.[7]
През юни-август 1912 година, в навечерието на Балканската война Ризов е изпратен от правителството на Иван Евстатиев Гешов на секретна мисия в Албания. През септември 1912 година, при мобилизацията Ризов постъпва като доброволец в щаба на Трета армия.
В периода март 1915 – септември 1917 година Никола Ризов е пръв помощник на директора на печата към Външно министерство, където отговаря за книжовната пропаганда. Стои на прогермански позиции.[8] През март-август 1919 година. Ризов е началник на Търговското отделение в Дирекцията по прехраната, а в периода май-юни 1923 година е трети редактор на вестник „Еко дьо Бюлгари“.
Като журналист Ризов сътрудничи на унгарски, италиански и словашки вестници. През 1930 година в списание „Архив за стопанска, социална и правна политика“ Ризов обнародва съчинението си „Бриановата Паневропа“, което на следната година е публикувано като самостоятелно издание.[10]
Почива на 4 март 1942 година в София, погребан е на следващия ден.
...самомнителен апологет на военното немско могъщество. Никола Ризов беше слаб, кокалест, почти дребен на ръст човек. Лицето му беше продълговато, с рядка козя брадичка. Говореше с апломб на многознаещ политик...[11]
↑Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
