Никобарските острови са част от голяма островна дъга, създадена от сблъскването на Индо-Австралийската плоча с Евразия. Сблъскването повдига Хималаите и повечето от индонезийските острови и създава дълга дъга от възвишения и острови, сред които Аракан Йома в Мианмар, Андаманските и Никобарските острови и островите близо до западния бряг на Суматра,
Екология
Климатът е топъл и тропически, с температури вариращи от 22° до 33 °C. Валежите са големи по време на годишните мусони и достигат 3000 – 3800 mm на година. Растителността на Никобарските острови обикновено се дели на крайбрежни мангрови гори и вътрешни вечнозелени широколистни тропически влажни гори. На няколко острова се наблюдават и тревисти площи във вътрешността, но за тях се смята, че са резултат от човешка дейност.
Никобарските острови се смятат за отделен екорегион, Никобарски влажни гори, с много ендемични видове.
Вследствие от ниското морско равнище през ледниковите епохи, Андаманските острови са свързани с Азия, но за Никобарските острови се смята, че не са имали връзка с континента. Ниското морско равнище обаче свързва островите помежду им – Голям и Малък Никобар са били свързани, а други по-малки острови също са били свързани помежду си.
История
Праистория
Смята се, че Никобарските острови са били обитавани в продължение на хиляди години. Шест туземни никобарски езика се говорят на островите и са част от австроазиатското езиково семейство. Коренен народ, живеещ на южния край на Голям Никобар, наричан шомпени е възможно да е с мезолитен южноазиатски произход.[2]
Най-ранното споменаване на Никобарските острови е в будистки хроники на пали от Шри Ланка (ок. 3 век). Там те са споменати като Нагадипа (Naggadipa), което ще рече „остров на децата“.[3]Марко Поло нарича островите Некуверан (Necuverann).
Колониален период
Историята на организираната европейска колонизация на островите започва с Датската източноиндийска компания през 1754 – 1756 г. По това време са администрирани под името Frederiksøerne от Транкебар в континентална Датска Индия. Мисионери от Моравската църква в Транкебар опитват да създадат поселение на остров Нанкаури, но измират масово от болести. Островите са напуснати, поради избухвания на малария, през 1784 – 1807 г., 1830 – 1834 г. и за постоянно през 1848 г. Между 1778 и 1783 г. е направен опит за основаване на австрийска колония на островите след погрешно разбиране, че Дания-Норвегия вече няма претенции към островите.[4]
Италия прави опит да закупи Никобарските острови от Дания между 1864 и 1868 г. Италианският министър на селското стопанство и търговията по това време, Луиджи Торели, започва преговори, които изглеждат обещаващи, но се провалят, поради неочаквания край на службата му. Преговорите спират и никога не са възобновени повече.[5]
Датското присъствие на острови формално приключва на 16 октомври 1868 г., когато правата над Никобарските острови са продадени на Великобритания,[4] която през 1869 г. ги прави част от Британска Индия.
