PROFILPELAJAR.COM

Невена Коканова
	Невена Коканова
българска актриса
Родена	Невена Богданова Коканова 12 декември 1938 г. Дупница, Царство България
Починала	3 юни 2000 г. (61 г.) София, България
Актьорска кариера
Активност	от 1957 г.
Значими роли	Ирина в „Тютюн“ (1962); Елисавета в „Крадецът на праскови“ (1964); Неда в „Отклонение“ (1967)
	Народен представител в:; VIII НС
Семейство
Съпруг	Любомир Шарланджиев
Уебсайт	Страница в IMDb
	Невена Коканова в Общомедия

Невена Богданова Коканова е българска актриса, често наричана „първата дама на българското кино“.

Биография

Родена е на 12 декември 1938 година в Дупница. Майка ѝ е от австрийска аристократична фамилия Фон Хелденберг, а баща ѝ е офицер от царската армия, служещ в българския корпус в Македония, малко след идването на новата власт през 1947 година е арестуван и пратен като политически затворник в Белене.^[3]

Образование – актьор по член 54.

Започва кариерата си като стажант-актриса на 18 години през 1957 г. в Ямболския драматичен театър, без да има специално образование. Следват Драматичен театър „Рачо Стоянов“, Габрово, Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе и Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (1961-).

Невена Коканова изиграва над 50 роли, с които пресъздава едни от най-запомнящите се женски образи в българското кино от самото му създаване до края на XX век. Снима се за пръв път в ролята на Ема във филма „Години за любов“ (1957) на режисьора Янко Янков. Изпълнява ролята на Ирина от екранизацията на романа „Тютюн“ (1962) (реж. Никола Корабов), България/СССР, Жана от „Инспекторът и нощта“ (1963) (реж. Рангел Вълчанов), Лиза от „Крадецът на праскови“ (1964) (реж. Въло Радев), Ана от „Карамбол“ (1966) (реж. Любомир Шарланджиев), Неда от „Отклонение“ (1967) (реж. Гриша Островски), Герда от „С дъх на бадеми“ (1967) (реж. Любомир Шарланджиев), Тинка от „Момчето си отива“ (1972) (реж. Людмил Кирков), учителката в „Най-добрия човек, когото познавам“ (1973), голямата етърва в „Дами канят“ (1980), Боряна в „Опасен чар“ (1984) и много други.

През 1969 г. се снима във филма на голямата италианска кинорежисьорка Лилиана Кавани „Галилео Галилей“.

Блага Димитрова написва „Отклонение“ специално за нея.

Неин съпруг е известният български режисьор Любомир Шарланджиев. Нейният брат Димитър Коканов също е актьор.

Коканова умира от рак през 2000 г., на 61 години.

Награди

Заслужил артист (1967).
Орден „Кирил и Методий“ – I степен (1969).
Награда за най-добра женска роля за (Ирина) във филма „Тютюн“.
Награда за най-добра женска роля за (Неда) във филма „Отклонение“.
Награда за най-добра женска роля за (Лиза) във филма „Крадецът на праскови“.
Награда за най-добра женска роля за (Герда) във филма „С дъх на бадеми“.
Наградата за женска роля за (Тинчето) във филма „Момчето си отива“ на ФБФ (Варна, 1972).
Награда за най-добра женска роля за (учителката Николина Бонева) във филма „Най-добрият човек, когото познавам“ на ФБИФ (Варна, 1973).
Народен артист (1974).
Специална награда за филма „Циклопът“ на ФБИФ (Варна, 1976).
Награда за филма „Не си отивай!“ на ФБИФ (Варна, 1976).
Голямата награда „Златна камера“ на Съюза на българските филмови дейци „за значителен принос в българското кино“ (1976).
Димитровска награда „за главна женска роля“ на (жената на Бакърджиев) във филма „Спасението“.
„Награда за цялостно творчество и изключителен принос в българската филмова култура“ на Съюза на българските филмови дейци по случай 100-годишнината (1995).
Награда за цялостно творчество от Съюза на българските филмови дейци ((1998 – 1999).
През 1999 г. е удостоена с орден „Стара планина“ – I степен.^[4]

Памет

В нейна памет Министерство на културата и „Бояна Филм“ учредяват филмова награда, т. нар. „Награда на името на Невена Коканова“ за обещаващ филмов дебют на актриса.^[5]
В Ямбол има Театрални празници и Драматичен театър „Невена Коканова“.^[6] На нейното име е наречен и театърът в Дупница.
В село Иглика, читалището, наречено на Невена Коканова, през 2023 година възвръща традицията да се събират на среща в памет на актрисата хората от селото и нейни приятели.^[7]
На Невена Коканова е наречена улица в кварталите „Драгалевци“ и „Национален киноцентър“ в София (Карта)

Театрални роли

„Хитроумната влюбена“ (1956) (от Лопе де Вега, постановка Янаки Стоянов) – Фениса
„Ромео и Жулиета“ (1956 – 1957) (от Уилям Шекспир) – Жулиета
„Нонкината любов“ (от Ивайло Петров) – Нонка
„С любовта шега не бива“ (1957 – 1958) (от Алфред дьо Мюсе, реж. Любомир Шарланджиев) – Камий
„Сирано дьо Бержерак“ (1958 – 1959) (от Едмон Ростан, реж. Л. Шарланджиев) – Роксана
„Горчиво кафе“ (1959) (от Д. Василев, реж. Павел Павлов)
„Балът на манекените“ (премиера 15.02.1961) (от Бруно Ясенски, постановка Гриша Островски) – Анжелика Арно
„Удържимият възход на Артуро Хи“ (премиера 26.06.1961) (от Бертолт Брехт, постановка Боян Дановски и Методи Андонов) – Дейзи
„Когато розите танцуват“ (премиера 22.12.1961) (от Валери Петров, постановка Гриша Островски) – Пианистката
„Импровизация“ (премиера 01.10.1962) (от Валери Петров и Радой Ралин, постановка Гриша Островски)
„Михал Мишкоед“ „Кандидати на славата“ (премиера 11.11.1963) (от Сава Доброплодни и Иван Вазов, постановка Методи Андонов) – Радка
„Ревизор“ (премиера 29.05.1966) (от Н. В. Гогол, постановка Методи Андонов) – Мария Антоновна
„Големанов“ (премиера 24.11.1966) (от Ст. Л. Костов, постановка Нейчо Попов) – Вена
„Варшавска мелодия“ (1967) (от Леонид Зорин, постановка Димитрина Гюрова) – Хелена
„Мистерия Буф“ (премиера 3.11.1967) (от Владимир Маяковски, постановка Методи Андонов) – Жена с ябълка
„Сняг“ (премиера 06.04.1968) (от Валери Петров, постановка Гриша Островски) – Мъглата
„Ромео, Жулиета и петрол“ (премиера 14.06.1968) (от Иван Радоев, постановка Асен Шопов) – Момичето
„Щръклица“ (премиера 10.11.1968) (от Панчо Панчев, постановка Вили Цанков) – Бонка
„Седмо:кради по-малко!“ (премиера 27.03.1970) (от Дарио Фо, постановка Гриша Островски) – Еней
„Към пропаст“ (1970) ДТ-Търговище (от Иван Вазов, реж. Георги Асенов, худ.Янаки Манасиев) – Царица Сара Теодора
„Провинциални анекдоти“ (1975) (от Ал. Вампилов, реж. Асен Шопов)
„Изповед на две жени“ (1980) (поетичен рецитал-спектакъл в дует с Ваня Петкова)
„Игра на котки“ (премиера 28 и 29.04.1982) (от Ищван Йоркейн, постановка Николай Поляков) – Сестрата
„Прекрасната от Амхърст“ Моноспектакъл (1986) (от Емили Дикинсън, реж. Димитър Шарков) – Емили
„Любов под брястовете“ (1988) Ямболски Театър, (от Ю. О'Нийл) – Аби
„Последните 13 дни на цар Борис III“ Рецитал (1991) (Н. Калчев и Н. Коканова. По книгата „Корона от тръни“ и мемоарите на царица Йоана, реж. Павел Павлов)
„Големанов“ (1992) Сатиричен театър „Ал. Константинов“ (от Ст. Л. Костов, постановка Борислав Чакринов) – баба Гицка
„Мария Тюдор“ (1996) ДКТ „К. Величков“ Пазарджик (от Виктор Юго, реж. Павел Павлов) – Мария Тюдор
„Лека нощ, мамо“ (от Марша Норман) – майката
„Преди последния спектакъл“ (1998) (от Любомир Пеевски, реж. Илия Добрев) – Красавицата от хълма на младите вдовици *това е последната ѝ роля в Сатиричен Театър „Алеко Константинов“
„Важното е да си желана“ Театър Възраждане(1995) (от И. Маркова, реж. Николай Поляков) – * на 19.12.1999 играе последното си представление.

Телевизионен театър

„Страшният съд“ (1992)
„Прозорецът“ (1987) (Еманюел Роблес) – Лидия
„Затворникът от Второ авеню“ (1986) (от Нийл Саймън, реж. Павел Кюльовски)
„Мадам Сан Жен“ (1986) (Викториен Сарду)
„С чужди – драг, вкъщи – враг“ (1985) (от Иван Вазов, реж. Павел Павлов) – Роза
„Съединението“ (1985) (Пелин Пелинов), 3 части
„Червена ябълка“ (1984)
„Увлечението“ (1981) (Алфред дьо Мюсе)
„Лукреция Борджия“ (1981) (Пламен Павлов) – Лукреция Борджия
„Смърт сутринта“ (1973) (Клаус Айдман)
„Престолът“ (1975) (Иван Вазов)
„Забравете Херострат“ (1975) (Григорий Горин)
„Тойфеловата кула“ (1974) (Богомил Герасимов)
„Училище за сплетни“ (1974) (Ричард Шеридан)
„Изповедта на един клоун“ (1973) (Хайнрих Бьол)
„Лодка в гората“ (1972) (Николай Хайтов)
„Кръстословица“ „Житни зърна в плява“ (1972) (Йордан Радичков)
„Житни зърна в плява“ – „Връвчицата“ (1972) (Йордан Радичков)
„Тя и той“ (1972) (Михаил Рошчин)
„Свети, но не грее“ (1971) (Николай Островски)
„Рожден ден“ (1971) (Драгомир Асенов)
„Ръка Илиева“ (1969) (Стоян Загорчинов)
„Един човек се завръща от миналото“ (1964) (от Богомил Райнов, реж.Методи Андонов)
„Напразни усилия на любовта“ (1963) (от Уилям Шекспир, реж. Павел Павлов)

Филмография

Година	Филми и сериали	Серии	Копродукции	Роля
1999	Дунав мост (тв сериал)	7		Невена Коканова
1993	Сезонът на канарчетата			леля Ади
1991	Вампир (тв)			хаджийката Малама
1991	Искам Америка			Мария (Мече-бу)
1989	Бащи и синове (тв сериал)	5		Вероника, съпруга на Ванчелов, сестра на Христо Алданов
1988	Неизчезващите (тв сериал)	5		Вероника, съпругата на Ванчелов
1988	Вечери в Антимовския хан (тв сериал)	2		старата Сарандовица, ханджийката
1987	Време за път (тв сериал)	5		Вероника
1987	Дом за нашите деца (тв сериал)	5		Вероника
1986	Ешелоните			Сара
1986	Три Марии и Иван			Мария Стоилова
1986	Флейтата (тв)
1985	Борис I	2
1985	Горски хора			ханджийката Велика Лалева Гърбунова
1985	Тази хубава зряла възраст			Елена
1985	Константин Философ	2		Мария, майката на Константин
1984	Златният век (тв сериал)	11		майката на Лиса (в VI серия)
1984	Опасен чар (тв)			учителката Боряна Кръстева
1984	Спасението			жената на Бакърджиев
1983	Пясък (тв)			докторката
1983	Константин Философ (тв сериал)	6		Мария, майката на Константин
1982	Есенно слънце			сервитьорката Тинка
1982	Среща на силите
1982	Предупреждението (Предупреждение)		СССР/България/ГДР	Любица Ивошевич (Люба)
1982	Кристали			Слава
1982	Балада за звънците (тв)			вдовицата Дана
1981	Слънце на детството (тв сериал)	2		майката на Сашко/кралицата
1981	Язовецът (тв)			французойката
1981	Търновската царица			Смилова
1980	Приключенията на Авакум Захов (тв сериал)	6		вдовицата Балабаница
1980	Уони
1980	Дами канят			голямата етърва
1979	Трите смъртни гряха			леля Дона
1979	Сами сред вълци (тв сериал)	5		Терезия, полякиня, любовница на Делиус (в 2 серии: III, IV)
1978	Селцето (тв сериал)	5		Неда
1978	Селцето	2		Неда
1978	Чуй петела			баба Петрунка
1981	Масово чудо
1977	Слънчев удар			съпругата Невена
1977	Матриархат			Ганета
1976	Изгори, за да светиш (тв сериал)	7	България/Италия/СССР/ГДР	Данева
1976	Допълнение към Закона за защита на държавата			Виола Каравелова, жена на Йосиф
1976	Циклопът			Зоя
1976	Спомен за близначката			Невена
1976	Не си отивай!			Тинчето
1975	Авантюрите на Виктор (тв сериал)	5		Елена, съпругата на Пламен Каролеев
1975	Сватбите на Йоан Асен	2		Мария
1974	Нако, Дако, Цако (тв сериал)	3		цирковата актриса Бианка (във II серия: „Шофьори“)
1974	На живот и смърт (тв сериал)	3		Надежда Захарова
1974	Дърво без корен			снахата
1974	Последният ерген			Фани
1974	Баща ми бояджията (тв)			Андреева, майката
1973	Деца играят вън (тв)	3 нов.		майката на Юли (в III новела „Лили“)
1973	Най-добрият човек, когото познавам!			учителката Николина Бонева Георгиева
1973	Тигърчето			Джина, майката на Дино
1972	Обич			Мария
1972	Момчето си отива			Тинчето, продавачката в сладкарницата
1972	На зазоряване			Лена (в новелата „Сърце човешко“)
1972	Кръгове на обичта			жената с бадемовите очи
1971	Странен двубой			Божанова
1970 – 1971	Ало, д-р Минев! (тв сериал)	5		Василева, съседка на Миневи
1970	Посланиците не убиват (Botschafter morden nicht)	3	ГДР	Мария
1969	Мъже в командировка	3 нов.		Данчето, келнерката (в новелата „Гост“)
1969 – 1971	На всеки километър, сезон II (тв сериал)	26		Арабова, вдовицата на полковник Арабов
1968	Танго			Катя Хаваджиева
1968	Галилео Галилей (Galileo)		Италия/България	Марина, любовница на Галилей
1968	Опасен полет			доктор Белчева/Анелизе Тауберг
1968	Гибелта на Александър Велики			гостенка от София
1967	С дъх на бадеми			Герда
1967	Отклонение			археолог Неда Донева
1967	Най-дългата нощ			лекарката
1966	До победата и след нея (До победата и по неа)		Югославия	медицинската сестра
1966	Карамбол			Ана Мартинова
1965	Грамофон и маслини за моите приятели (тв)			приятелката на Панчо
1964	Крадецът на праскови			Лиза
1963	Инспекторът и нощта			Жана
1962	Тютюн			Ирина
1961	Стръмната пътека			Елена
1961	Бъди щастлива, Ани!		България/СССР	Ани
1960	В тиха вечер			Бойка
1958	Среднощна среща			Ани
1957	Години за любов			Ема
1956	Две победи			момиче от хора
1955	Неспокоен път