Вили Цанков е български театрален и кинорежисьор.[1] Зад гърба си има 130 театрални постановки, 15 филма (най-известните от които „Сватбите на Йоан Асен“ и „Демонът на империята“), 2 опери, оперети и редица телевизионни екранизации. Създава първия „Домашен театър“ в България.
Биография
Баща му Христо Цанков – Дерижан е директор на Народния театър,[2] а майка му учителка. Вили (роден Венелин) Цанков завършва военно училище, след което следва в Икономическия институт. Дипломира се през 1952 г. от Държавното висше театрално училище „Кръстьо Сарафов“ със специалност театрална режисура. Специализира в Московския художествен академичен театър. Работи като режисьор и сценарист в Младежкия театър, Театър „София“, а също така в театрите в Габрово, Ямбол, Бургас, Шумен и други.
Литературно творчество
В последните години от живота си се изявява предимно като писател: автор е на романите „Вавилонски кули“, „Еднооките“, „Сбърканият“, „Горящият ангел“, „Вилиси“, „Повест за крадлата и девственицата“ и „Седемте небеса“.
Личен живот
Има един син от брака си с Мария, която след това се омъжва за Стефан Данаилов.[3]
Телевизионен театър
Филмография
Режисьор
Признание и награди
Награждаван е на български и международни фестивали – „Лъвът на Сан Марко“ във Венеция, „Златната ракла“, „Аскеер“ и „Икар“ на Съюза на артистите в България.
Смърт
Вили Цанков умира на 21 октомври 2007 г. на 83 години.[4]
Източници
Външни препратки
Нормативен контрол | |
---|
|
|
---|
|
Режисирани | | 1960-те години | |
---|
| 1970-те години | |
---|
| 1980-те години | |
---|
|