Музеят е основан през декември 1999 г. по волята и благодарение на наследството на известния торинскиантиквар и колекционер на антики Пиетро Акорси (Pietro Accorsi) (1891 – 1982). Разположен е в сграда, която от 1616 г. в продължение на около 150 г. е едно от най-престижните седалища в Италия и в света на Ордена на братята на Св. Антоний от Виен. През 1956 г. тя е закупена от Акорси, който използва първия етаж за свой дом и за художествена галерия.
През май 1975 г. Акорси основава своя фондация заедно със секретаря си Джулио Омето (Giulio Ometto). В завещанието си той казва:[1]
„
Искам името ми да остане свързано с предметите на изкуството и антиките, които съм събирал и съхранявал през целия си трудов живот [...], така че самата вила, обзаведена със страст от мен, да представлява музейна колекция, която хората да могат да посещават и да оценяват мебелите и тези художествени произведения и антики. Това е един вид подарък към хората, разбирани като група от личности, които да бъдат култивирани.
“
След смъртта на Акорси през 1982 г. фондацията, председателствана от Джулио Омето до смъртта му, се погрижва за създаването на Музея, за запазването на произведенията на известния антиквар и за закупуването на нови.
В музея се съхранява ценна колекция от произведения на известния италиански мебелист от 18 век Пиетро Пифети. В него има общо 264 картини и миниатюри, 282 мебели, 247 монтирани предмета, 379 керамики и 34 часовника.
От създаването му в музея се организират важни изложби, насочени главно към популяризирането на декоративното изкуство и на историческото и художественото наследство на Пиемонт, както и по теми от международен интерес.
Колекция
В 27 зали са изложени повече от 3000 ценни предмети: кристали Baccarat, майолика, порцелан, сребърни съдове, италиански и френски мебели, картини, гоблени, килими и др., принадлежали към богатата частна колекция на Акорси.
Те са подредени от Омето според вкуса на Акорси, видим в обзавеждането на вилата му в Монкалиери (купена за сестра му и наречена „Вила Паола“).
Двор (Cortile)
Бюст на Флора, имитация от 18 век на оригинали от Траяновата епоха, вероятно дело на Бартоломео Кавачепи
Фонтан във формата на римската богиня Помона, от чиито гърди е течала вода (Симоне Бонамони, Верона,1573 г.)
Три рамки за врати в цвят „фалшив мрамор“ и с цветна украса – от вила Палма Нота ди Чезнола в Орбасано.
Галерия на ценностите (Galleria dei Preziosi)
Съхранява една от най-важните колекции в Европа от повече от 140 ценни предмета, изложени в два раздела.
Първи раздел: сребърни кутии от Торино от 18 век и златни френски кутии (за благовония, бонбониери и étui à tablettes – тънки калъфчета с листчета, слонова кост, където дамите са писали имената на кавалерите, с които са искали да танцуват) от края на 17 до първите десетилетия на 19 век
Втори раздел: италиански и европейски сребърни изделия от епохата на Барока до 19 век, бижута (сред които рядката малка огърлица на Пресветото Благовещение – почетен знак, даван от Савоя), швейцарски, немски, английски и италиански златни кутии.
Малка зала на Снежната Мадона (Saletta Madonna delle Nevi)
Ценна дървена статуя на изправената Мадона с Младенеца, вероятно дело на френско-фламандскияскулптор Адриан дьо Рекур (Adrien de Recourt) от около 1495 г., от параклиса на Виберноне близо до Киери
Втора статуя – на Дева Мария Благовестителка, също дело на дьо Рекур
Две подпори за врати във формата на дами от края на 17 век
Голяма ниша с ценен гоблен Aubusson от 18 век и с поставка за чинии от Торино, върху която има чинии Creil и Dortu-Richard от 19 век.
Зала „Гранери“ (Sala “Graneri“)
Картина „Изглед към пазара на Порта Палацо“ (около 1749 – 1756 г.) на художника Джовани Микеле Гранери. Създадена по гравюра на Джовани Батиста Бора от 1749 г. и свидетелства за социалното разнообразие в Торино на Савойските владетели, когато още през 18 век пазарът на Порта Палацо, както и днес, е най-важният пазар в града
Най-старите пиемонтски инкрустрирани мебели в музея: писалище с 8 крака, нар. mazzarina от около 1705 г., предназначено за починалия рано принц Виктор Амадей Филип Савойски, син на Виктор Амадей II Савойски; табуретка за коленичене със сцените на Страстите Христови, дело на торинския мебелист Луиджи Приното.
Чешма за миене на ръце от Пиемонт от резбована и цветна дървесина, изобразяваща главата на амурче между позлатени рамки и цветни орнаменти, заобиколена от други статуйки
Полилей от бял мрамор от края на 19 век на Кралската манифактура на Берлин.
Трапезария
Трапезария (Sala da pranzo)
Стени покрити с хартия от Замъка на Фаврия с природни мотиви, с двуизмерен рисунък, типичен за художествения период на Chinoiserie
Част от мебелите са от първите десетилетия на 19 век в стил Империя; диваните, табуретките и шкафовете са от 18 век
Шкаф от две части от втората половина на 18 век, изцяло облицован с плочки от майолика от Пезаро. Казват, че е дошъл от Русия като дипломатически подарък от Царя. Шкафът е свидетелство за родената в средата на 18 век във Франция традиция на доста скъпото производство на облицовани мебели – „порцеланова" имитация[3]
Шест стола от резбована и позлатена дървесина с „лъвски“ крака, изработени в Лука в нач. на 19 век.
Шедовърът на ПифетиСалон Пифети
Салон Пифети (Salone Piffetti)
Едно от най-богатите и важни места в музея.
Шкаф на Пифети от 1738 г. – един от шедьоврите на музея, дело на известния италиански мебелист от 18 век Пиетро Пифети. Това е пищна барокова мебел със смесени форми от две части, покрита с многобройни инкрустации от слонова кост, седеф и костенурка, и с много изображения, което я прави уникална по рода си. Според някои критици това е „най-красивата мебел в света“[4]
Много ориенталски елементи: бродирани орнаментални мотиви, 3 резбовани стенни абажура с типични за китайската изобразителност фигури, полилей с пагода, необичайна фигурка с пагода с градина, произведена в Пиемонт в средата на 18 век
Картини с изгледи от Мондови и Викофорте, дело на Анджело Мария Чиняроли
Картина „Натюрморт“ на Алесандро Марини от 1782 г.
Малка темперна картина „Мадоната на книгата“ на генуезеца Джовани Батиста Кастело.
Първа зала Чиняроли
Първа зала Чиняроли (Prima Sala Cignaroli)
Три картини с ловни сцени на пиемонтската аристокрация от XVIII век, дело на Виторио Амедео Чиняроли, поставени в стенни рамки (boiserie) от сред. на 18 век[5]
Осмоъгълна масичка в центъра с втъкана слонова кост, дело на Пиетро Пифети
Сейф с мозаечна декорация, също дело на Пифети.
Втора зала Чиняроли
Втора зала Чиняроли (Seconda Sala Cignaroli)
Още три стенни картини с ловни сцени, дело на Виторио Амедео Чиняроли;
Картини със Седемте тайнства на Църквата (от около 1733 г.) на френския художник Пиер Шарл Тремолиер. През 1956 г. италианската държава ги обявява за ценни историческо-културни творби и те са купени от Джулио Омето.
Малка зала на Мария Виктория (Saletta Maria Vittoria)
Шкаф от 2 части (trumeau) с изрисувано дърво в цвят „фалшив мрамор“ от вила Палма Нота ди Чезнола в Орбасано.
Салон на китайските панели
Салон на китайските панели (Salone dei pannelli cinesi)
Големи изрисувани с темпера панели от оризова хартия от Азия от средата на 18 век. Висококачествените изображения в ярки цветове без перспектива са със сцени на отглеждане на ориз, чай и коприна
Два елегантни ъглови мебели от Пиемонт, дело на Франческо Болджиè
Ценен скрин на Пифети.
Малък кабинет на Пиетро Акорси (Studiolo di Pietro Accorsi)
Кабинетът е непроменен от времето на Акорси, когато е приемал там многобройните си известни клиенти. Облицован с панели от борово дърво от Валтелина от края на 17 век.
Полезна информация
Безплатен достъп:
Деца до 12 г.
Притежатели на Abbonamento Musei Piemonte Valle d'Aosta или на Torino + Piemonte Card
Притежатели на карта ICOM
Хора с увреждания и придружаващото ги лице
Туристически гидове
Акредитирани журналисти.
Палацо Мацонис се намира в историческия център на Торино. До него се стига:
пеша: от ЖП гара Порта Нуова – 1,6 км;
с градски транспорт: автобуси n. 55, 61 или 68 от ЖП гара Порта Нуова; автобуси n. 6, 61 или 68 и трамвай n.15 от ЖП гара Порта Суза;
с кола: има ограничения и забрани в зоните в съседство с музея, отбелязани на уебстраницата Muoversi a Torino. На паркингите в близост до музея се заплащат такси: сини ивици в зоната с ограничен трафик (ZTL) или паркинги.