Мануш Георгиев е роден на 10 август 1881 година[3] в будно семейство.[1] Други източници сочат за негова рождена година 1876 година,[4] и 1880 година.[1] Източниците се различват и за родното му място - Ново село, Струмишко[1][4] или Турново,[3] като от ранна детска възраст живее в близкото Ново село. Учи в българската прогимназия в град Струмица и в българското педагогическо училище в град Сяр, където завършва втори педагогически курс.[3] Още като ученик е посветен в делото на ВМОРО и ръководи ученически революционен кръжок. В 1903 година участва в бунт срещу директора на училището, поради което е изключен.[1] По-късно учителства в струмишките села Барбарево, Стиник,[1]Робово, Бориево и Стиник.[3]
Манушов гроб над село Долна Рибница
Подгонен от турските власти като революционер, през 1903 година Мануш Георгиев става нелегален и се присъединява към четата на Христо Чернопеев, а след това е секретар на войводата Димитър Попстаматов. От 1904 година е назначен за титулярен околийски войвода на Петричка революционна околия.[3] Допринася за заздравяване на местните революционни комитети, закриля българското население.[1]
На 6 февруари 1908 година в село Долна Рибница, Петричко, е насрочена нелегална конференция, за която се събират Мануш Георгиев с четата си, четирима представители на околийския революционен комитет в Петрич – Александър Унев, Тома Митов, Михаил Вардев и Стоян Търнаджиев и местни дейци на ВМОРО от селото. След предателство селото е обкръжено от многобройна турска войска и башибозук. Войводата извежда нелегалната чета извън селото и мобилизира местната селска чета, ръководена от Янко Стаменов. След драматично десетчасово сражение в местността Трънката, край село Долна Рибница в Огражден планина, загиват всички 24-ма български революционери.[6][1]
Събитието остава в историята като Петричката епопея. На 31 март 1929 година на мястото на битката на един километър северно от Долна Рибница е открит паметник костница, в която са положени част от костите на героите.[8] Днес местността се нарича от местните жители Манушов гроб. През 1923 година в Петрич съществува футболен отбор на име „Мануш войвода“[9].
Бюст-паметници на Мануш Георгиев са изградени в Петрич, България, и в Ново село, Северна Македония. Във връзка със 100-годишнината от гибелта на войводата на 8 февруари 2008 година в центъра на село Долна Рибница е открита паметна плоча.[10] По повод 110 години от неговата смърт на 4 февруари 2018 година е открита паметна плоча и на лобното му място.[11]
↑„Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Костадинов Докторов“, Съставител: Кирил Григоров Пърличев, „Македония прес“, София, 2004, стр. 101 – 103.
↑„Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Костадинов Докторов“, Съставител: Кирил Григоров Пърличев, „Македония прес“, София, 2004, стр. 101 – 103.
↑Ч., Б. Поклонение на гроба на Манушъ войвода // Македония III (745). 6 април 1929. с. 2.
