„Луч“ „Луч“
година ІІ, брой 3, 30 март 1938 г.
Информация
Вид	списание
Начало	1 юни 1937 година
Край	20 май 1938 година
Издател	Борис Арсов

„Луч“ (на сръбски: „Луч“, в превод „Лъч“) е сръбско месечно списание, издавано в Скопие, Кралство Югославия от 1937 до 1938 година. Списанието е издавано от пробългарски интелектуалци, сред които и дейци на Македонската младежка тайна революционна организация, като орган, поддържащ съпротивата срещу посърбяването на Вардарска Македония.^[1]

Идеята за издаване на списанието се заражда при големия терор, установен в югославската част на Македония, след убийството на крал Александър I Караджорджевич от ВМРО в 1934 г., който възмущава дори и местни сърбомани с високо обществено положение. Идеята за списанието се появява в 1936 г. в средата на група млади български патриоти.^[2]

Списанието е основано през пролетта на 1937 г. в хотел „Бристол“, като на основаването присъства и представителя на властта Марко Батричевич, служител на Управата на град Скопие. Списанието е регистрирано в съда като „Луч – месечно списание за култура, икономически и социални въпроси – Скопие“ (Луч – месечни часопис за култура, економска и соцјална питања – Скопље). Сред обсъжданите имена са „Борина“, „Юг“ и „Вардарски край“. Основни двигатели на списанието са д-р Теодосий Робев, икономист от Битоля, д-р Борис Арсов, икономист от Крива паланка, Аца Цветкович, битолски сърбоманин, чиновник в Бановината, но симпатизант на движението, проф. Георги Киселинов, филолог от Ресен, Зафир Джиков, търговец от Скопие, Васил Пупков, печатар от Скопие. Робев, Арсов, Цветкович и Киселинов са членове на редакционната колегия, като собственик е Киселинов (Ђорђе Ј. Киселиновић), а отговорен редктор е Арсов (Борисав Арсић). Джиков е касиер, Пупков го печата в собствената си печатница, а главен разпространител е Георги Симонов Касапинът. От брой № 5 собственик е инженер Атанас Атанасов.^[2]

Списанието излиза от 1 юни 1937 година до 20 май 1938 година. Списанието се печата в скопската печатница Неманя. Сред сътрудниците на списанието са Благой Благоев, Димитър Гюзелов, Антон Панов, Радослав Петковски, Цеко Попиванов, д-р Теодосий Робев, Глигор Ставридис и други.

Главната тенденция на списанието е да се запази Вардарска Македония от посърбяване. Като образец е използвано хърватското списание „Нива“. Платформата на списанието, чрез която се съпротивлява на сърбизма, е южнославянската. Печатат се критични статии върху колонизационната и икономическата политика на режима, като авторите са само от Македония – българи или сърбомани с единственото изключение на сърбина проф. Душан Неделкович, публикувал теоретична лява политическа статия.^[5]

Публикуваните материали са за Македония (наричана Южни краеве) – икономическото ѝ състояние (Яковлевич), културното богатство, критика на правителствената политика, спъваща прогреса ѝ. Особено място заемат художествените материали, народни и оригинални, които са публикувани на местни български говори, а не на сръбски език. Попсимов пише стихове на охридски, Каваев на стружки, а в драмата си „Печалбари“ Панов използва струмишки говор. Художествен сътрудник на „Луч“ е Никола Мартиноски.^[5] Статиите са на сръбски, но в тях се вкарва и македонски говор, като особено успешно го прави Каваев.^[6] Статиите чест прикрито се опитват да прокарат българска патриотична линия. Така например бившият български учител Тома Попцветанов пише в статията си „Значението на Св. св. Кирил и Методий за югославянството“:

Д-р Борис Благоев пише в своя икономическа статия:

Властите отговарят с глоби и заплашване на читателите. Финансовото състояние на списанието е слабо, тъй като пласирането му върви трудно, поради страх от репресии при купуването му или абонирането за него. Печатарят Пупков го кредитира в огромна степен. Редакцията стига и до самооблагане. Проблемът с „Луч“ стига и до Белград, като самият министър-председател Драгиша Цветкович в Скопие пряко и косвено се опитва да убеди редакцията да спре списанието.^[8]

Формалният повод за спиране на списанието е свикано събрание на членовете съдружници, за което не е получено разрешение от властите, а фактическата последна капка са две стихотворения на Христо Попсимов, които съдържат мъгляв зов за борба.^[9] Членовете съдружници са дадени под съд и началникът на Управното отделение в Бановината (Държавната сигурност) Никола Димитриевич, сърбоманин от Ресен, иска от прокуратурата забраната му поради четири причини: стихотворенията говорят за бунт срещу държавата, редакторите и сътрудниците му привидно се правят на югославяни, а на практика са противодържавни елементи, отричат, че македонският говор е сръбски и една част от членовете му са прикрити бугараши и прокарват противосръбски замисли, а друга са „наши наивници, които неволно прикриват бугарашките замисли“.^[10]

Списанието е спряно. Редакторите и членовете съдружници са глобени с по 1000 динара и осъдени на по 30 дни затвор. Въпреки съпротивата на редакторите глобата е събрана принудително. Борис Арсов е уволнен от Бановината, Аца Цветкович – понижен в писар, Киселинов е изпратен в Подгорица, Робев – уволнен от общината.^[10]

От списанието излизат общо 14 броя.^[6][11]

Дейците около „Луч“, две години след забраната на списанието, активно поддържат установената българска власт във Вардарска Македония и открито се декларират като българи. След войната Гюзелов, Чкатров и Китинчев са осъдени на смърт като българи от новите комунистически македонистки власти.^[10] Киселинов, Пупков, Михайлов, Джиков, д-р Анастасов и д-р Георгиев са осъдени на затвор като българи, а Робев и Попсимов успяват да се спасят в България.^[12]

• Списанието Луч, 1937

Портал „Македония“          Портал „Сърбия“