Селото е разположено между Градешката и Конечката планина (Серта), на около 20 km южно от град Радовиш. Селото е на надморска височина от 570 m. Землището му е голямо и обхваща 45,7 km2, от които горите 2091 ha, обработваемо землище 934 ha и пасища 322 ha.[1]
Според Конченския практикон, придаден към дарствена грамота на цар Стефан Урош от 1366/7 г. в полза на манастира Хилендар, в Любница живеят 10 семейства, от които едно вдовишко. Споменават се поименно парикът Охръч, който стои начело на задруга, обработваща наследствена и арендувана земя, селянина Краислав, който притежава 24 орехови дървета.[2]
В XIX век Лубница е село, числящо се към Радовишка кааза на Османската империя. Църквата „Св. св. Константин и Елена“ е от 1840 година.[3] Останалите две църкви са „Свети Георги“ и манастирската „Свети Илия“.[1]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. През юни1914 година сръбските окупатори убиват Коце Стефков, Георги Стефков, Ката и Дана Коцеви, Ефка Ильова, Злата Ильова, Пано, Стефко и Коце Недеви, Христо Пенев, Христо Стоянов, Иван Трайчев, Андон Христов, Андон Несторов, Спасо Ташев, Филип Стоименов, Пена Стефкова с бебето си, Неде Дельов, Тена Манева, Мирса Зафирова с детенцето си, Каменита Петкова с бебето си, Васа Стоилова, Илинка Тодорова, Стоянка Стоянова, Дона Иванова с детето си, Иван Митев, Григор Ильов и Иван Ильов.[7]
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Лубница живеят 107 турци и 144 българи.[8]
