Генерален капитан на Флоренция (от 1515); Генерален капитан на Църквата (от 8 август 1515); Посланик на Сеньорията при Франсоа I, крал на Франция (от 17 октомври 1515)
Посрещнат с „голямо тържество“ при раждането си, Лоренцо е кръстен и получава името на наскоро починалия си дядо си по бащина линия – Лоренцо Великолепни.[2]
С прогонването от Флоренция на баща му през 1494 г. Лоренцо пристига тайно в Урбино. Благодарение на загрижеността на Антонио Довици е настанен във Венеция, където се крие Пиеро Довици, и е поверен на грижите на Джироламо Липомано, в чиято резиденция остава поне до 29 февруари 1500 г. с голяма благодарност от страна на Медичите.[2]
Почти 8-годишен и вече грамотен, „Лоренцино“ е извикан от майка си Алфонсина в Рим. След това той и майка му следват Пиеро II Злочестия, военно ангажиран в Южна Италия от името на Франция. Така Лоренцо първо живее в Монтекасино, а след това в Гаета. След трагичната смърт на баща му, който се удавя в река Гариляно с още 300 души в опит да прехвърли артилерията на 28 декември 1503 г. за вдовицата и сираците се погрижва Бартоломео д'Алвиано, победител с Гонсало Фернандес де Кордоба,, докато не ги предаде в безопасност на брат си Бернардино д'Алвиано.
Веднъж в Рим, образованието на Лоренцо продължава. Сред възпитателите му е и хуманистът Дж. Фаворино. Способен да овладее латински и да разбира старогръцки, той не е запален по учението, а предпочита конете, хрътките, соколите, ловните дружинки и жените. Майка му не одобрява желанието му за забавление и винаги изисква той да ѝ се подчинява. Въпреки натрапчивостта на ѝ – „твърде амбициозна“ според съвременниците му, интригантка и често неуместна, Лоренцо не скъсва с нея, а напротив – запазва чувствата на „любов и благоговение“, като се грижи да получи нейното одобрение.[2]
През 1516 г. папа Лъв X отнема всичката собственост на херцог Франческо Мария I дела Ровере в края на една скъпа и безполезна война и дава Херцогство Урбино на своя племенник Лоренцо. През 1517 г. Лоренцо е ранен във врата от вражески аркебуз по време на обсадата на Мондолфо. През 1518 г., когато херцогството е нападнато от войските на лишения от собственост Франческо I, Лоренцо не е в състояние да се изправи срещу атаката и предава командването на войната на Бернардо Довици ди Бибиена (известен като „кардинал Бибиена“), талантлив писател и елегантен светски мъж, както и лош военен, който на свой ред е принуден да отстъпи.
Брак и ранна смърт
Вероятен портрет на Маделин дьо ла Тур д'Оверн
Като част от усилията си да спечели властта в Италия кралят на Франция Франсоа I се обръща към създаването на определени стратегически съюзи. На 8 декември 1515 г. той и папа Лъв X се срещат и подписват споразумение за приятелство, в което Франсоа се съгласява да осигури властта на Ватикана над Католическата църква във Франция, а Лъв обещава да подкрепи претенциите на Франсоа над трона на Неапол. Това споразумение, подобно на повечето други от времето, е скрепено с брачен съюз. Племенникът на Лъв, Лоренцо II де Медичи, току-що е станал господар на Флорентинската република през 1516 г. Франсоа му пише, за да го поздрави, като заявява: „Възнамерявам да ви помогна с цялата си сила. Също така искам да ви омъжа за някоя красива и добра дама от благородническо потекло и от моите роднини, така че любовта, която нося към вас, да расте и да се укрепва.“[3] „Добрата дама“, предложена от крала, е неговата богата и далечна роднина Маделин дьо ла Тур д'Оверн, дъщеря на Жан IV дьо ла Тур д'Оверн, граф на Оверн, и Жана дьо Бурбон-Вандом. Лоренцо приема надлежно, тъй като е голяма чест да бъда свързан с френското кралско семейство, особено след като е от по-малко благороднически род (Медичите стават благородници едва наскоро), макар и изключително богат.[4] Що се отнася до Маделин и нейното семейство, те са щастливи да бъдат обвързани със сферата на самия папа.
Гробницата на Лоренцо
Лоренцо се жени на 2 май 1518 г. в Замъка на Амбоаз за Маделин.[2][5] Техният брак е знак за съюза между краля на Франция Франсоа I и папаЛъв X, чичо на Лоренцо II, срещу император Максимилиан I. Тяхната сватба е разкошен празник, който отбеляза не само техния съюз, но и раждането на дофина за Франсоа I.[6] Както при другите празненства, организирани от краля през целия му живот, танците заемат много важно място. Танцува се предимно в италиански стил. 72 дами са облечени в италиански, немски и други модни костюми, правейки доста богата изложба на коприна и цвят.[6] Франсоа дава на Маделин 10 000 златни монети, докато Лоренцо предлага богати подаръци на френските благородници.[5] По време на сватбеното тържество за първи път е поставена Мандрагола, известната комедия на Николо Макиавели.
Младото семейство се радва много на раждането на дъщеря им Катерина на 13 април следващата година и според летописците те са така доволни сякаш имат син. На 4 май 1519 г. обаче 26-годишният Лоренцо умира от сифилис, по-малко от две седмици след 19-годишната си съпруга. Маделин умира на 28 април от това, за което се смята, че е чума (някои спекулират, че може да е била заразена със сифилис от съпруга си).[7] Лоренцо е погребан в гробницата, дело Микеланджело в Параклисите на Медичите в базиликата „Сан Лоренцо“ във Флоренция. След смъртта му Херцогство Урбино се връща у сем. Дела Ровере.
Катерина де Медичи (* 13 април 1519, Флоренция; † 5 януари 1589, Блоа, Кралство Франция), графиня на Оверн, кралица на Франция; ∞ октомври 1533 в Ница за Анри II, крал на Франция, от когото има 10 деца, сред които 3 крале на Франция, 1 кралица на Испания и 1 кралица на Франция и Навара.
Алесандро де Медичи (* 22 юли 1510, † 6 януари 1537) „Мавъра“, херцог на Пене, градски владетел на Флоренция от 1530 до 1537 г., от 1532 г. херцог на Флоренция. Според някои може би е плод на тайната любовна афера между Алфонсина и кардинал Джулио де Медичи, бъдещ папа Климент VII и братовчед на Лоренцо II.[8][13]
През 1519 г. неговият портрет е нарисуван на маслена картина от Рафаело Санцио. Платното е закупено през 2007 г. на търг на Кристис от неизвестен купувач за 27,5 млн. евро.[14]
След като първоначално предлага да го посвети на чичо му Джулиано, Николо Макиавели посвещава на Лоренцо „Владетелят“, родена като колекция от примери, дискусии и предложения към човека, управлявал Флоренция по това време.
Източници
Emmanuella Lugnani Scarano: Opere di Francesco Guicciardini. Storia d'Italia, Turin 1981 (Bd. 2).
Massimo Winspeare: Die Medici. Florenz 2000, ISBN 88-8347-057-5, S. 58 – 59.
Gino Benzoni, LORENZO de' Medici, duca di Urbino, в Dizionario biografico degli italiani, Istituto dell'Enciclopedia Italiana. Посетено на 17 март 2023 г.
Giovanni Battista Picotti, LORENZO de' Medici, duca d'Urbino, в Enciclopedia Italiana, Istituto dell'Enciclopedia Italiana. Посетено на 17 март 2013 г.
↑Knecht, R.J. (1999). Catherine de' Medici. Pearson Education Limited, с. 5-6
↑Knecht, R.J. (1999). Catherine de' Medici. Pearson Education Limited, с. 6-7
↑ абKnecht, R.J. (1999). Catherine de' Medici. Pearson Education Limited, с. 7
↑ абMcGowan, Margaret M. (2008). Dance in the Renaissance: European Fashion, French Obsession. Yale University Press, с. 135
↑Knecht, R.J. (1999). Catherine de' Medici. Pearson Education Limited, с. 8
↑ абCaroline P. Murphy, Murder of a Medici Princess, Oxford, Oxford University Press, 2008, с. 9
↑Lilian H. Zirpolo, Michelangelo: A Reference Guide to His Life and Works, Lanham, USA, Rowman & Littlefield, 2020, с. 111.
↑Christopher Hibbert, The House of Medici Its Rise and Fall, HarperCollins Publishers, 2012 [1974], с. 471
↑John K. Brackett, Race and Rulership: Alessandro de' Medici, First Medici Duke of Florence, 1529-1537, в T.F. Earle e K.J.P. Lowe (a cura di), Black Africans in Renaissance Europe, Cambridge, Cambridge University Press, 2005
↑Catherine Fletcher, The Black Prince of Florence. The Spectacular Life and Treacherous World of Alessandro de’ Medici, Oxford, Oxford University Press, 2016, с. 14-18
↑ абIppolita Douglas Scotti, 100 personaggi che hanno fatto la storia di Firenze, Roma, Newton Compton Editori, 2020, с. 144
.svg)
_-_Uffizi.jpg)
_Cappelle_Medicee_Florenz-3.jpg)
_Cappelle_Medicee_Firenze.jpg)
