Кюстендилци
Това е списък на известни личности, свързани с град Кюстендил .
Агапий Войнов (1838 – 1902), просветен и църковен деец.Александър Икономов (1883 – 1903), революционер от ВМОРО.Александър Давидов (1878 – 1925), военен деец, генерал-майор.Александър Костадинов (1988), борец.Александър Стойчев (Стоичков), български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ангелов [ 1]
Александър Янков (Арнаутски), български революционер от ВМОРО, четник на Апостол Петков [ 2]
Алекса Тачов, български революционер от ВМОРО, четник на Димитър Кирлиев [ 3]
Алексо Бъчваров (1854 – 1933), опълченец.Анани Константинов (1943 – 2017), юрист, председател на сдружение „Св. св. Кирил и Методи“ – Кюстендил, педседател на ОбС – Кюстендил (2001 – 2005).
Ананий Шарков (1846 – неизв.), опълченецАнгел Димитров, български революционер от ВМОРО, четник на Щерьо Юнана [ 4]
Андон Димитров, български революционер от ВМОРО, четник на Ной Димитров [ 4]
Антон Илиев (неизв.), опълченец.Антон Кърпачев (1848 – 1929), учител и политик, кмет на Кюстендил (1883 – 1884) и нар.представител в IV ОНС (1884 – 1885).Антон Лазаров (неизв.), опълченец
Антон Михайлов (неизв. – 1883), опълченец
Апостол Илиев (неизв.), опълченецАсен Василиев (1900 – 1981), изкуствовед и живописец.Асен Суичмезов (1899 – 1978), търговец, участник в акцията по спасяването на бълг.евреи през 1943 г.Атанас Димитриев (неизв.), опълченец.Атанас Хранов (1853 – неизв.), учител, народен представител в Учредителното събрание, кмет на Кюстендил (1879) и на София (1908).Ашко Димитриев (неизв), опълченец.Богомир Лазов (1906 – 1969), художник.Богомил Андреев (1891 – 1939), артист, режисьор и театрален организатор.Борис Велчев, български революционер от ВМОРО, четник на Богдан Баров [ 5]
Борис Тиков (1898 – 1972), революционер, войвода на ВМРО.Борислав Сапунджиев (Урсула), известен транссексуален хомосексуалист.Боян Захариев (1909 – неизв.), заслужил лесовъд, професор, преподавател във ВЛТИ.Боян Урумов (1892 – 1960), военен, генерал-майор.Валентина Топузова (1918 – 2008), преводач.Васил Антов Мечкуевски (10.10.1890 – неизв.), български революционер, околийски боен инструктор на ВМРО (Иван Михайлов)[ 6]
Васил Илиев (1965 – 1995), борецВасил Димитриев Поборник (1854 – 1919), опълчец и книгоиздател.
Васил Димитров, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Иванов [ 7]
Васил Евтимов (1900 – 1986), художник.Васил Ив. Умленски, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Димитров – Кутруля [ 8]
Васил Петров (неизв.), опълченец.
Васил Лекарски (1845 – 1877), възрожденски аптекар и лекар.Васил Петров (1885 – неизв.), български революционер от ВМОРО.Васил Спасов (1868 – неизв.), български военен.Васил Стойчев (1935), актьор.Васил Стоилов Стоянов (1854 – 1931), опълченец.Веса Паспалеева (1900 – 1980), детска поетеса.Велчо Христов (неизв.), опълченец.
Владимир Григоров (1894 – 1985), художник и учител.Владимир Заимов (1888 – 1942), военен деец, генерал-майор.Владимир Караманов (1875 – 1969), учител и общественикВладимир Чомаков, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Георгиев Топчията [ 9] Петър Ангелов [ 10] Снимка на Ганчо Суичмезов от Кюстендил, „Илюстрация Илинден“ книга 3 (43), януари 1933 Ганчо Суичмезов, български революционер, четник в Кочанската чета на ВМОРО (1902 – 1903) година
Георги Ангелов (1915 – 1998), кмет на Кюстендил (1955 – 1966).Георги Богданцалиев (1894 – 1969), кмет на Кюстендил (1932 – 1934).Георги Горанов (1882 – 1905), композитор, автор на „Дружна песен“ („Песен на труда“).Георги Друмохарски (1843 – 1912), културен деец, общественик, писател, народен представител, кмет на гр. Кюстендил.Георги Емануилов (1891 – неизв.), кмет на Кюстендил 3 мандата (1926 – 1929, 1929 – 1931 и 1940 – 1942).Георги Ефремов (1893 – 1964), лекар, публицист, преводач, кмет на Кюстендил (1942 – 1944).Георги Ефтимов, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Димитров – Кутруля [ 8]
Георги Илиев (1966 – 2005), български борецГеорги Колушки (1864 – 1944), химик.Георги Иванов Попов (1882 – 1964), артист.
Георги Икономов – (1923 – 2015), създател на българската Нептунова поща и рекордьор на Гинес.Георги Кръстев Менков (1888 – неизв.), български революционер от ВМОРОГеорги К. Чесновски, български революционер от ВМОРО, четник на Гроздан Рандев [ 11]
Георги Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Груйчинов [ 7]
Георги Савов Серафимов (1894 – 1923), роден на 16 март 1894 г., изселен в Горна Джумая, шивач с комунистически убеждения, участник в Септемврийското въстание с Горноджумайския отряд , след разбиването на отряда край река Ковачица в Рила на 25 септември е ранен, пленен и същата вечер убит в Бачиново[ 12]
Георги Спасов, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Димитров – Кутруля [ 8]
Георги Стоичков (неизв.), опълченец.
Георги Цариградски (1845 – 1915), лекар, участник в Руско-турската война (1877 – 1878).Григор Белокапов (1883 – 1907), български революционер от ВМОРОГригор Караманов (1848 – 1881), нар.представител в Учредителното и I велико народно събрание; първият кмет на Кюстендил (1878).Григор Китанов (1886 – неизв.), кмет на Кюстендил (1931 – 32)Давидко Манов (1829 – 1889), кмет на Кюстендил (1881 – 1883)Даниел Младенов (1987), футболист.Дим. Грозданов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ангелов [ 10]
Димитър Манчев (1870 – 1918), кмет на Кюстендил (1912 – 1916).Димитър Друмохарски (1838 – 1889), възрожденски общественик, учител, съдия, кмет на Кюстендил.Димитър Белокапов (1889 – 1925), деец на ВМОРОДимитър Б. Караджов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ангелов [ 13]
Димитър Пешев (1894 – 1973), политик, спомогнал спасението на българските евреиДимитър Любенов (1835 – 1879), учител, възрожденец.Димитър Павлов (неизв.), опълченец.
Димитър Самоковлийски (1884 – неизв.), кмет на Кюстендил (1935 – 1937).Димитър Светогорски (1895 – 1918), морски офицер.Димитър Табаков (1887 – 1953), учител, кмет на Кюстендил (септември/октомври 1944).Драган Лозенски (1906 – 1996), български скулптор и художник.Евтим Бояджиев (1885 – 1950), български революционер от ВМОРОЕкатерина Йосифова (1941), поетеса.Елена Балджиева (1938 -1996), оперна певица, сопранЕфрем Каранфилов (1915 – 1998), литературен критик, публицист, професорЗахари Митов (неизв.), опълченец.
Захари Струмски (1820 – 1869), лекар, родолюбец, борец за църковна независимост.Здравко Митков (1952), режисьор и театрален педагогЗдравко Сугарев (1909 – 1993), професор, математик, статистик, икономист и демограф.Иван Атанасов, български революционер от ВМОРО, четник на Ефрем Чучков [ 14]
Иван Банскалийски, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Самарджиев [ 15]
Иван Жабински (1862 – 1926), български офицер, полковник, кмет на Кюстендил (1923 – 1925).Иван Куюмджиев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ангелов [ 13]
Иван Кюркчиев (1860 – 1895), български учител.Иван Лекарски (1812 – 1878), възрожденски аптекар и лекар.Иван Мировски (1891 – 1959), поет, юрист, кмет на Кюстендил (1937 – 1939).Иван Наков (1891 – 1977), нар.представител в VI ВНС, кмет на Кюстендил (1949 – 1950).Иван Строгов (1878 – 1955), адвокат, публицист, дипломат, обществен и политически деец.Иван Умленски (1917 – 1992), учител, краевед, литературен историк.Иванка Везенкова (1904 – 1992) първият детски лекар в гр. Кюстендил, завършила медицина в Неапол, Италия.
Илиана Илиева (1966), национална състезателка по художествена гимнастика.Илия Златанов, български революционер от ВМОРО, четник на Йордан Спасов [ 16] Ной Димитров [ 4]
Йорданка Попмилачкова Трифонова (1954 – 2021), актриса.
Йордан Иванов (1872 – 1947), учен, академик.Йордан Мечкаров (1891 – 1954), журналист, директор на БТА.Йордан Митрев (1866 – 1938), лесовъд, създател на лесопарк „Хисарлъка“.Йордан Ковачев (1875 – 1934), астроном, математик, геодезист, професор.
Йосиф Ангелов (1857 – 1913), български офицер, участник в Сръбско-българската война (1885).Кирил Гогов (1944), художник.Кирил Николов – Странджата (неизв. – 1945), милиционер.Кирил Цонев (1869 – 1961), художник, професор.Кирил Кьортошев (1922 – 2003), актьор от Република Македония.Кирил Светогорски (неизв.), морски офицер, началник на Машинното морско училище във Варна (1915 – 1919).Кирил Станчев (1895 – 1968), офицер, генерел-лейтенант.Коце Минков (1838 – 1912), поборник, опълченец.
Константин Лекарски (1853 – 1935), агроном, нотариус и общественик.Константин Неновски (неизв.), опълченец. Константин Стоянов (1875 – 1942), машинен инженер, политик и министър на железниците и пощите през 1935 – 1936 г.Костадин Димев, български революционер от ВМОРО, четник на Васил Пачаджиев [ 11]
Красимира Василева (1962), национална състезателка по художествена гимнастика.Крум Кюлявков (1893 – 1955), писател, худажник, общественик.Крум Лекарски (1898 – 1981), военен, политически и спортен деец.Крум Мазнев (1897 – неизв.), кмет на Кюстендил (1934 – 1935).Лили Шмидт (1925), общественичка.Любен Тонев (1908 – 2001), архитект, урбанист, автор на първия градоустройствен план на Кюстендил.Любомир Велчев, български революционер от ВМОРО, четник на Богдан Баров [ 5]
Любомир Цакев (1940), художник.Манол Друмохарски (1835 – 1884), възрожденски общественик, занаятчия, търговец.Марин Големинов (1908 – 2000), композитор.Мария Грубешлиева (1900 – 1970), поетеса, белетристка.Мая Георгиева (1962), национална състезателка по художествена гимнастика.Мая Манолова (1965), политикМориц Бенционов (1898 – 1941), художник.Милан Киселички (1885 – 1973), общественик, адвокат, заслужил деятел на БТС ,Милан Младенов (неизв. – 1878), опълченец
Милан Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Константин Нунков [ 17]
Михаил Давидов (1861 – 1910), учител и политик, кмет на Кюстендил (1899 – 1908), народен представител в V ОНС (1887 – 1890) и Х ОНС (1899)Михаил Михайлов (1921 – 1996), актьор.Мустафа Кятиб-Оглу (XIX в.), турски поет-лирик.Недялка Ангелова (26 юни 1949), лекоатлетка.Никола Атанасов (1886 – 1969), композитор, автор на първата българска симфонияНикола Въжаров (1877 – 1964), учител, журналист, обществен деец.Никола Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Самарджиев [ 15]
Никола Жабински (1888 – 1945), юрист, професор.Никола Иванов-Шаната (1897 – 1959), художник.Никола Коцев (1872 – 1939), нар.представител в XIV ОНС, кмет на Кюстендил (1925 – 1926).Никола Мирчев (1921 – 1972), художник.Никола Наумов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Наумов [ 18]
Никола Шопов (1880 – 1938), политик и адвокат, подпредседател на XXIII ОНС (1931 – 34).Никола Христов (1885 – 1959), учител, кмет на Кюстендил (1947 – 1949)Николай Дюлгеров (1901 – 1982), архитект, художникНиколай Барулов (1984), журналист, режисьорНиколай Тодорович (неизв.), опълченец.
Панайот Илиев (неизв. – 1877), опълченец.
Павлина Пенчева (1887 – неизв.), първата жена – цирков артист
Пенчо Пенев (1947), юрист и политик.Петър Апостолов (1884 – неизв.), български революционерПетър Ефтимов, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков [ 19]
Петър Илиев (1910 – 1998), военен деец, генерал-лейтенант.Петър Михалев (1899 – 1985), юрист, нар.представител в XXV ОНС.Петър Соколов (1870 – 1901), революционер, анархист, деец на ВМРО.Райна Цанева (1886 – 1971), общественичка, участничка в женското движение.Румен Биков (1958), политик.Румен войвода (ок.1800 – неизв.), хайдутин и революционер.
Павел Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Иванов [ 20]
Сашо Стоянов (1919), артист, театрален режисьор, професор
Симеон Иванов (1885 – 1907), български революционер от ВМОРО.Симеон Коилички (1913 – 1998), лекар кардиолог, ревматолог, завършил във Виена, въвел кардиограмите на фотографски принцип.
Симеон Батов (1922 – неизв.), инженер, професор.
Славчо Давидов (1905 – 1981), лекар стоматолог, професор, д-р на мед.науки.Стамен Янков (неизв.), опълченец.
Стефан Пейчев (1905 – 1979), драматичен и кино артист.Стефан Сърчаджиев (1913 – 1964), актьор и режисьор.Стоил Георгиев (1946), оперен певец, бас-баритон.
Стойне Ливадийски (1905 – 1969), ветеринарен лекар, кмет на Кюстендил (1944 – 1945).Стойчо Константинович (неизв.), опълченец.
Стоян Георгиев (неизв.), опълченец.
Стоян Д. Кацарски, български революционер от ВМОРО, четник на Кочо Цонков [ 17]
Стоян Илиев (1867 – 1928), политик, кмет на Кюстендил (1908 – 1912).Стоян Йовев (1891 – 1967), политик, адвокат, културен деец.Стоян Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Самарджиев [ 15]
Стоян Петров (неизв.), опълченец.
Стоян Топузов (офицер) (1864 – 1913), офицер, командир в Сръбско-българската (1885) и Балканската война (1912 – 1913).Теодор Ушев (1968), графичен дизайнер, плакатист и аниматор.Тодор Абазов (1926), журналистТодор Ангелов – Божаната (1900 – 1943), антифашист, нац.герой на БелгияТодор Карамански (1932 – ), инженер, професор
Трендафил Димитриев (неизв.), опълченецХаим Оливер (1918 – 1985), кинодраматург, писателХаралампи Атанасов, български революционер от ВМОРО, четник на Щерьо Юнана [ 4]
Харалампи Диров (неизв.), опълченец.
Харалампи Илиев (неизв.), опълченец.
Христо Апостолов (1887 – 1950), български революционер от ВМОРО, четник на Христо Димитров – Кутруля [ 21] Христо Димитров, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ангелов [ 13] Йордан Спасов [ 18]
Христо Ковачевски (1860 – 1949), архитектХристо Лазов (1885 - неизв.), български революционер от ВМОРО, четник на Христо Димитров – Кутруля [ 8]
Христо Лекарски (1851 – 1907), 4 пъти кмет на Кюстендил, първи мандат (16 октомври 1880 – 25 октомври 1881) и още 3 поредни мандата (29 ноември 1884 – 13 октомври 1893).Чудомир Топлодолски (1912 – неизв.), военен ас, летец.Яков Крайков , пръв български издател на печатни произведения.Македоно-одрински опълченци от Кюстендил Йордан Анастасов, Щаб и Нестроева рота на Кюстендилската дружина[ 22]
Йордан Апостолов, 23-годишен, студент, Кюстендилска дружина, 1 рота на 11 сярска дружина, носител на бронзов медал[ 23]
Курти Аир, 25-годишен, хамалин, 2-ра рота на Кюстендилската дружина[ 24]
Петър Адамов, 7 кумановска дружина, убит на 23 юли 1913 година[ 25]
Тодор Ангелов, 24-годишен, учител, педагогическо образование, четата на Тодор Оровчанов [ 26]
Александър Белев (неизв. – 1945), политик и юристАндон Самоковлийски (1953 – 1905), народен представител в IV, VIII и XII ОНС, кмет на Кюстендил (1884)Атанас Буовски (1856 – 1941), зографГригор Циклев (неизв. – 1941), деец на ВМОРО и македонската федеративна организацияАндон Стоянов – Дончо Щипянчето (1867 – 1931), революционер, деец на ВМОРО.Биньо Иванов (1939 – 1998), поетВасил Янакиев (1878 – 1946), учител, печатар, кмет на Кюстендил (1919 – 1920)Велин Алайков (1882 – 1922), български революционер, деец на ВМРОВиктор Покровски (1889 – 1922), руски военен, генерал-лейтенант, командващ белогвардейската Кавказка армияДаскал Димитри (1824 – 1874), учител възрожденец.Димитър Запрянов (1883 – 1909), революционер, деец на ВМРО.Илиодор Софрониевич Горонович (5 януари 1856 – 26 януари 1919), окръжен военен началник и управител на Кюстендилски окръг (1881) след Освобождението.Емануил Иванов (1857 – 1925), математик.Ефрем Каранов (1853 – 1927), фолклорист, академик.Жеко Попов (1942 – 2016), български историкИван Бърльо (1876/77 – 1925), революционер, деец на ВМРО.Иван Козарев (1849 – 1933), български просветен деец.Иларион Ловчански (1800 – 1884), висш духовник, първи български екзарх.Ильо войвода (1805 – 1898), хайдутин и революционер.Константин Жостов (1867 – 1916), български офицер (генерал-майор), командир на 7-а пехотна дивизия през Балканската война (1912 – 1913) и началник на Щаба на войската през Първата световна война (1915 – 1918).Константин Кюркчиев (1884 – 1955), български революционер от ВМОРО.Лазар Поптомов , български революционер от ВМОРОМарко Стоянов Секулички (1848 – 1925), революционер, Задграничен пунктов началник на ВМОРО в гр. Кюстендил (1904 – 1905).Мите Хаджимишев (1873 – 1953), български революционерНиколай Василиевич Савойски (1854 – 1930), генерал.-лейтенант от Руската армия. Участник в освобождението на Кюстендил и пръв комендант на града.Синесий Скопски (1836 – 1917), български църковен деец, Охридски и Скопски митрополит.Стоян Костов (1832 – 1897), български просветен и църковен деец.Тодор Наумов (1883 – 1941), български композитор.Трифон Савев (1900 – 1944), български революционер, войвода на ВМРО.Христо Славейков (1862 – 1935), адвокат, политик от Демократическата партия; председател на НС (1908 – 1910) и министър на правосъдието във втория кабинет на Александър Малинов (1910 – 1911).
Борис Елисеев (1901 – 1978), художник и учител.Васил Диамандиев (1840 – 1912), първи председател на Кюстендилския окръжен съд (6.01.-1.06.1879)Васил Илиев (1965 – 1995), бос на ВИСВладимир Димитров - Майстора (1882 – 1960), художник.Димитър Попгеоргиев (1840 – 1907 ), български революционер.Елена Драгаш (1372 – 1450), майка на последните двама византийски императори Йоан VIII Палеолог и Константин XI Драгаш .Емануил Попдимитров (1885 – 1943), писател и общественик.Йордан Захариев (1877 – 1965), фолклорист, академик.Кара Георги Кюстендили , руски офицер на служба при Александър Суворов Карел Махан (1867 – 1904), чешки композитор, учител в Педагогическото у-ще в Кюстендил (1900 – 1903).Константин Деян (1355 – 1395), средновековен владетел на Велбъждкото деспотство .Кръстьо Карагьозов (1860 – 1923), областен управител на града в периода 1916 – 1918Людмил Янков (1953 – 1988), алпинист.Мите Опилски (1887 – 1944), един от ръководителите на акцията на ВМРО по превземането на Кюстендил на 4 – 6 декември 1922 година.Нели Садовска (1943 – 2019), българска поетеса и журналистка.Никола Жеков (1864 – 1949), български генерал, министър на войната на България (1915), главнокомандващ на действащата армия през Първата световна война (1915 – 1918).Панчо Михайлов (1891 – 1925), един от ръководителите на акцията на ВМРО по превземането на Кюстендил на 4 – 6 декември 1922 година.Панчо Тошев (1894 – 1942), деец от ВМРО, депутат в XXIII ОНС (1931 – 1934) и окръжен пълномощник на ВМРО за Пиринска Македония.Павел Митков (1977), български художник, наполовина кюстендилец.Пейо Яворов (1878 – 1914), български поет живял в Кюстендил.Райна Афионлиева (1940), треньор по художествена гимнастика.Станислава Караиванова (1857 – 1926), просветна деятелка, учителка в Кюстендил след Освобождението.Стефан Аврамов (1862 – 1906), калоферец, педагог, учител (1888 – 1893) и директор (1891 – 1893) на Педагогическото училище в Кюстендил, удостоен с орден „За гражданска заслуга“ – V ст.Стоян Загорчинов (1889 – 1969), писател.Стоян Заимов (1835 – 1932), националреволюционер, общественик и писател.Тодор Иванчов (1858 – 1905), директор на Педагогическото училище в Кюстендил (1880 – 1883); политик, министър-председател на България от 13 октомври 1899 г. до 25 януари 1901 г.Тодор Пеев (1842 – 1904), български революционер и общественик, основател на кюстендилския революционен комитет през 1872 г.Фридрих Грюнангер (1856 – 1929), австрийски архитект, проектира сградата на Педагогическото училище (днес сградата на Община Кюстендил) (1889 – 1894).Цветомира Филипова (1969), състезател по художествена гимнастика.Якоб Харевейн (1660 – 1727), нидерландски художник и гравьор.
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.38, 43 ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.30 ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.53 ↑ а б в г „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56 ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34 ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 2. Велико Търново, Фабер, 2023. ISBN 978-619-00-1604-5 . с. 16. ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.40 ↑ а б в г „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37 ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.32 ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.43 ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.55 ↑ Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 62. ↑ а б в „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.38 ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44 ↑ а б в „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36 ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35 ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.28 ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.45 ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52 ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.27 ↑ Пелтеков, Александър Г . Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022 . с. 24.↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 22.↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 48.↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 15.↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 14.↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 34.
