Кореница (на македонска литературна норма : Кореница ) е село в Северна Македония , община Кривогащани .
Селото е равнинно, разположено в областта Пелагония на няколко километра източно от град Крушево .
Църквата „Свети Никола “ В XIX век Кореница е изцяло българско село в Прилепска кааза на Османската империя . Църквата „Свети Никола “ е от 1859 година.[ 1]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Кореница (Korénitza) е посочено като село с 20 домакинства и 92 жители българи .[ 2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика “) от 1900 година Кореница наброява 105 жители, всички българи християни .[ 3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кореница е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 15 къщи.[ 4]
Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода “) към 1901 година Корейнца има 25 български къщи.[ 5]
В началото на XX век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия . По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne “) през 1905 година в Кореница има 104 българи екзархисти.[ 6]
Според преброяването от 2002 година селото има 62 жители македонци .[ 7]
↑ Црква „Свети Никола“, село Кореница // Old Prilep. Посетен на 30 декември 2021 г.↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3 . с. 74-75. ↑ Кѫнчовъ, Василъ . Македония. Етнография и статистика . София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X . с. 244.↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела) . Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5 . с. 21. (на македонска литературна норма) ↑ Майски, Никола Киров . Крушово и борбитѣ му за свобода . София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 18.↑ Brancoff, D. M . La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques . Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски) ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови , архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ , посетен на 4 март 2008
