Построяването на новия линеен кораб „Колорадо“ (ВВ-45) е одобрено на 29 август 1916 г. от конгреса на САЩ. Поръчката за построяване получава корабостроителницата „Ню Йорк Шипбилдинг Къмпани“ в градКамдън. Залагането на кораба е на 19 май 1919 г. На 22 март 1921 г. е тържественото спускане на вода на новия кораб. Повече от две години той е дострояван на вода.
История на службата
Междувоенен период
Линкорът „Колорадо“ е приет в състава на ВМС на САЩ на 30 август 1923 г.
На 3 юни 1930 г. „Колорадо“ извършва поход към Колон, по пътя на линкора избухва пожар, който е ликвидиран след наводняването на отсеци в централния артилерийски пост.
След инцидента „Колорадо“ преминава ремонт в Ню Йорк, в корабостроителница в Бруклин.
През 1930-е години линкорът многократно участва в съвместни маневри на Атлантическия и тихоокеанския флотове на САЩ.
През юли 1937 г. участва в издирването на изчезналия самолет на Амелия Ерхарт. Издирванията завършват безрезултатно.
Втора световна война
Когато САЩ влизат във Втората световна война линкорът се намира в Бремертъне в корабостроителницата Пюджет Саунд. На 31 март 1942 г. на линкора „Колорадо“ е завършен основния ремонт, който започва през юни 1941 г. Под командването на Елмър Л. Уудсайд „Колорадо“ провежда интензивна бойна подготовка и военни игри при Западния бряг на САЩ. На 31 май 1942 г. „Колорадо“ патрулира на 650 милизападно от Сан Франциско, Калифорния, САЩ.
На 1 август 1942 г. отплава за Пърл Харбър където пристига на 14 август. Там „Колорадо“ пристъпва към бойно патрулиране. След това, от 8 ноември 1942 г. до 7 септември 1943 г., линкорът действа в района на островите Фиджи и Нови Хебриди, за да предотврати последваща японска експанзия.
На 7 септември 1943 г. се връща в Пърл Харбър. Командването над линкора приема кептън Уилям Гранат. В края на септември се насочва към атола Тарава, за да осигурява огнева поддръжка на войските на нахлуването. „Колорадо“ заедно с ТКUSS Portland (CA-33) („Портланд“) и 2 разрушителя влиза в групата за огнева поддръжка. На 20 ноември бомбардира атола от оръдията на ГК. След изпълняването на бойното задание, на 7 декември 1943 г., се връща в порта.
„Колорадо“
На 21 януари 1944 г. отплава за Маршаловите острови, за бомбардировки и огнева поддръжка на силите на десанта на атолите Куаджалин и Ениветок. Линкорът бомбардира бреговите укрепления на противника при местата на десантите и поддържа настъпващите войски. На 4 февруари Куаджалин е очистен от японците, а на 23 февруари е превзет Ениветок. На 13 март линкорът се връща в САЩ, където в „Пюджет Саунд“ преминава ремонт.
В Сан Франциско линкорът „Колорадо“ се съединява с други кораби на флота и се насочва за Марианските острови. От 14 юни линкорът започва обстрел на островаСайпан. Бомбардировката на острова продължава до средата на юли. На 24 юли 1944 г., по време на обстрела над остров Тиниан, линкорът получава 22 снаряда от бреговите батари, но продължава да поддържа своите войски до 3 август. На линкора загиват 43 души, 97 са ранены. На 21 август линкорът пристига в Бремъртън в корабостроителницата „Пюджет Саунд“ за провеждането на ремонт. След ремонта на западното крайбрежие, на 9 октомври, започва преход към Сан Педро.
На 20 ноември 1944 г. за сухопътна поддръжка „Колорадо“ пристига в залива Лейте. Сутринта на 27 ноември два самолета „камикадзе“ атакуват линкора „Колорадо“ нанасяйки му значителни щети, загиват 19 члена на екипажа, още 72 са ранени. На 29 число линкорът, в съпровождение на крайцери и разрушители, се насочва към атола Манус. От 12 до 17 декември 1944 г. „Колорадо“ бомбардира укрепленията на японците на остров Миндоро. След което се насочва към остров Манус за ремонт.
От 2 януари 1945 г., в състава на групата на вицеадмирал Олдендорф, участва в бомбардировката на залива Лингайен, поддържа десанта на остров Лусон. На 9 януари линкорът получава щети от „приятелски огън“. 127-мм снаряд уцелва ходовия мостик убивайки 18 и ранявайки 51 члена на екипажа. На 14 февруари се насочва към Улити за попълване на запасите.
От 21 март до 22 май „Колорадо“ води обстрел над острова. Всичко подсигурявайки нахлуването на Окинава той изстрелва 2061 406-мм и 6650 127-мм снаряда. След което се връща в залива Лейте. Връща се на Окинава на 3 август, след това отплава за окупацията на Япония.
На 27 август линкорът влиза в японски вътрешни води и пуска котва в Токийския залив.
Край на службата
На 20 септември отплава от Япония и се връща в Пърл Харбър. Извършва три рейса от хавайския Пърл Харбър за САЩ превозвайки 6357 военнослужещи.
От януари 1946 г. до 7 януари 1947 г. във военната корабостроителница в Бремертън се провежда консервацията на линкора, след което „Колорадо“ е изваден в резерва. ПОвече от десетилетие линкорът „Колорадо“ престоява в резерва, до окончателното си снемане от въоръжение, като остарял кораб, през 1959 г.
„Колорадо“ е изключен от действащия флот на 1 март 1959 г. Продаден е за скрап на 23 юли 1959 г.
Награди
Медал за служба, през септември 1945 г., на окупираните японски острови.
Корабните камбани на линкора „Колорадо“ понастоящем се експонират в Центъра „Мемориал“.
През 1959 г. пет 130 мм оръдия от „Колорадо“ са подарени на морското историческо Общество, днес едно от тях се експонира в „Музей на Историята и Промишлеността“ в Сиатъл.
_nearly_San_Diego_1924.jpg)
.jpg)
_New_York_1932.jpg)
_overhead_view_1932.jpg)
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
