Камикадзе

Убийство
Самоубийство
Убиец
Инкриминирано убийство

Камикадзе на японски език означава „божествен вятър“ (от kami – бог, kaze – вятър).

Думата е използвана за пръв път във връзка с тайфуна, потопил на два пъти (през 1274 и 1281 г.) корабите на монголския хан Кубилай и спасил Япония от нахлуване.

По време на Втората световна война така са наречени пилотите-самоубийци, използвани от Япония като бойно средство против морския флот на САЩ. Появяват се в заключителния етап на войната в Тихия океан, но идеята за такива атаки е предложена за пръв път още през 1931 г. от адмирал Джо Ейичиро на тогавашния глава на технологичния отдел на бюрото по морска авиация към Министерството на флота адмирал Исороку Ямамото.[1] Около 3800 пилоти „камикадзе“ загиват по време на войната, а над 7000 морски военни са убити от атаките на „камикадзе“.[2]

Понятието „камикадзе“ е част от по-широкия японски термин токкотай, с който са означавали всички доброволци-самоубийци (не само летци). Примерно са произведени около 6 хиляди моторни лодки „Шийно“, всяка от които е натоварена с близо 300 килограма експлозиви, като голяма част от тях са били запазени са отблъскването на готвеното нахлуване на западните съюзници на основните японски острови, а използваните в боевете за Филипините и Окинава потапят 4 американски кораба и повреждат приблизително още толкова.[1] Тактиката на самоубийствени нападения масово е възприета от японското командване в последните месеци на войната с цел да се компенсира неуспешния ход на войната срещу 2 суперсили, по-богати и технологично развити от нея, поддържани от почти целия останал свят, докато Европейските съюзници на Япония – Германия, Унгария, Хърватия, Словакия и Северна Италия вървят към скорошното си и неизбежно поражение, което ще позволи съсредоточаването на всички ресурси на Западните съюзници против Япония и съветско влизане във войната против нея – примерно на 19 януари 1945 г. Върховния съвет за ръководството на войната решава, че оставащите мощности и ресурси на японската военна икономика трябва да се съсредоточат върху производството на „специални оръжия“, както се наричат в Япония оръжията за самоубийствени нападения.[1] Сега думата е синоним на самоубиец и жива торпила.

Източници

  1. ↑ а б в Димитров, Мартин. "История на войните 21. Япония във Втората световна война",. "Милениум", 2023 г. с. стр. 104.
  2. ↑ Zaloga, Steve. Kamikaze: Japanese Special Attack Weapons 1944–45. Osprey Publishing, 2011. ISBN 978-1849083539. с. 12.
Тази статия, свързана с военно дело, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.