Село Коларово се намира в полупланински район – в северното подножие на планината Беласица, известно с името Подгорие. Разположено е в непосредствена близост до границата с Гърция, на 10 km западно от общинския център Петрич, на 33 km от Сандански, на 91 km от областния център Благоевград и на 190 km от столицата София. Най-голямото село в Подгорието и второ по брой на населението в Община Петрич. Южно от селото е прохода Демир капия (Железни врата), който в миналото е свързвал селата от двете страни на Беласица. В съседство са разположени селата Беласица и Самуилово Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите (средна годишна валежна сума около 750 мм). На около 5 километра северно от Коларово тече река Струмешница, ляв приток на Струма. Почвите са предимно делувиално-пролувиални, алувиални и слабооподзолени канелени горски. Населението нараства от естествен и механичен прираст.[2]
История
Коларово има богато историческо минало. В местността Мусовица, разположена северно от селото през 80-те години е проучвано енеолитно селище. В местността Дебелището, северно от селото е било разположено голямо антично селище. Южно от селото в местността Чуката се намират останките от късноантична и средновековнакрепост.
Селото се споменава в османски регистри от 1570 и 1664 – 1665 година. Според данните от първия регистър в селото живеят 201 християнски и 10 мюсюлмански домакинства[3], а според втория 43 християнски домакинства.
Коларово било голямо, повече турско село (200 турски и 100 български къщи), но сега нямаше нито един турчин. В турските къщи сега са настанени бежанци от с. Горни Порой, и то повечето жени и деца, защото мъжкото население било отвлечено от французите в с. Лозица на Бутковското езеро.[10]
“
Учители и ученици в прогимназията през учебната 1926 – 1927 година[11]
През 2005 година излиза книга на местния краевед и дългогодишен учител по история Георги Гоцков – „Миналото на Коларово“, която е богат източник за историята на селото.
Няколко са маркираните туристически маршрути в селото.
Велосипеден маршрут „Подгорие“
Пешеходен маршрут „Коларово – Коларовски водопади“
Пешеходен маршрут Коларово – м. Гьолчето – Коларово „Животът на кестена“
Тематичен маршрут „Тайните на водата“ (започва от центъра на с. Коларово)
Тематичен маршрут „Пътуване в историята“ (започва от центъра на с. Коларово)
През с. Коларово преминава и международен велосипеден маршрут EuroVelo 13 – Iron Curtain Trail
Според Националния туристически регистър категоризирани места за хранене през 2021-ва няма вписани. Има едно категоризирано място за настаняване. В действителност са повече. Коларово е набираща популярност туристическа дестинация заради добрия климат и лесната достъпност. Долината на р. Струма е известен с производството на вино регион, което предполага развитие на винения туризъм в бъдеще.[14]
Редовни събития
Всяка година на празника Сурва – 1 януари се провеждат традиционните кукерски (станчинарски) игри.
От 2012 година през есента селото е домакин на ежегодния Фестивал на кестена.[15]
Традиционният събор на селото се провежда ежегодно на 26 октомври – Димитровден.
Васил Терзийски (? – октомври 1922), български революционер, обесен от дейци на ВМРО на моста край Коларово при междуособиците в революционното движение[17]
↑Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.580 – 585
↑Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 150 – 151.
