PROFILPELAJAR.COM

Гега
	Гега
	; Панорамна гледка на село Гега
	Гега Гега
Общи данни
Население	187 души (15 март 2024 г.); 11,9 души/km²
Землище	15 772 km²
Надм. височина	700 m
Пощ. код	2882
Тел. код	074204
МПС код	Е
ЕКАТТЕ	14581
Администрация
Държава	България
Област	Благоевград
Община; – кмет	Петрич; Димитър Бръчков ; (ГЕРБ; 2015)
	Гега в Общомедия

Гѐга е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.

География

Село Гега се намира в планината Огражден, близо до границата със Северна Македония. Разположено е на около 700 m надморска височина. На 900 m източно от селото тече река Градешница. Климатът е преходно-средиземноморски. Селото е един от удобните изходни пунктове за високите части на Огражден и най-високият ѝ връх на българска територия – Билска чука (1644 m).

На името на селото е именуван нос Гега (Gega Point) на остров Астролабия, Антарктида.^[2]

История

Предполага се, че селото е основано от преселници от Беровско в началото на XIX век.^[3] През 1870 година е изградена черквата „Успение Богородично“ (паметник на културата).^[4]

До 1947 година Гега е част и център на село Игуменец, съставено от 12 планински махали в Огражден, впоследствие обособени като села. В периода 1946 – 1956 година в Гега се заселват жителите на махалата Водениците, която тогава е обезлюдена.^[5] В 1959 година към Гега са присъединени махалите Долни край и Учкунци.

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на махала Гегова от село Егуменец се състои от 672 българи екзархисти. В махалата има 1 начално българско училище с 1 учител и 24 ученици.^[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година пет души от Гега са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[7]

Население

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[8]

	Численост
Общо	238
Българи	235
Турци	-
Цигани	-
Други	-
Не се самоопределят	-
Неотговорили	1

Обществени институции

Читалище „Гоце Делчев“
Основно училище „Антон Попов“ (предишно име „Св. св. Кирил и Методий“), закрито

Културни и природни забележителности

Поповата къща, родна къща на Антон Попов, бивш музей, паметник на културата
Църква „Успение Богородично“
Параклис „Възнесение Господне“, 2005 година, в началото на селото.
Чуриловски манастир, на 2 km между Гега и село Чурилово. Възстановен е през 1858 година на мястото по-рано съществувал манастир, както личи от фермана за „разширяването и построяването“ на църквата „Свети Георги“, издаден на 5 април 1857 година от султан Абдул Меджид. Строен и изографисан от майстори от Дебърската школа.^[9] Към манастира е съществувало килийно училище (по-късно новобългарско), чиято сграда е запазена.

Изгледи от село Гега
Манастирът „Свети Георги“ близо до Гега
Църквата „Успение Богородично“
Параклисът „Възнесение Господне“
Поповата къща

Редовни събития

15 август – събор по случай Успение Богородично
6 май, Гергьовден – събор на манастира „Св. Георги“ за празника на св. Георги
29 юни – събор на манастира „Св. Георги“ за празника на св. апостоли Петър и Павел
20 юли – курбан на параклиса „Възнесение Господне“ за празника на св. Илия
8 септември – събор на манастира „Св. Георги“ за празника Рождество Богородично

Личности

Родени в Гега

Антон Попов (1915 – 1942), български журналист и поет
Благородна Божинова (1925 – 2000), българска общественичка, концлагеристка
Златин Ангелски (около 1837 – 1914), български възрожденски деец
Иван Николов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 15 щипска дружина^[10]
Иван Стоянов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 15 щипска дружина^[11]
Костадин Попов (Попстоянов) (около 1850 – 1904), български революционер, войвода на ВМОК
Никола Иванов (? – 1913), македоно-одрински опълченец, 4-та рота на 15-а щипска дружина, безследно изчезнал на 23 юни 1913 г.^[12]
Никола Попов (1889 – 1922), български учител и революционер
Серафим Костадинов Попов, български учител, завършил Сярското педагогическо училище в 1909 г., преподавал в Коларово през учебната 1912/1913 г.
Серафим Райчев, загинал в Унгария през 1945 г.
Стефан Попгеоргиев (1889 – безследно изчезнал през октомври 1944), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, 4-та рота, 14-а воденска дружина^[13]
Свещеник Георги Попстоянов (? – 1916), македоно-одрински опълченец, четата на Миладин Тренчев^[14]