Каботаж

Кабота́ж (на френски: cabotage, от на испански: cabo – „нос“[1][2]), също така кабота́жно корабоплаване[3] е термин, използван за обозначаване на „плаване на търговски товарен или пътнически съд между морски пристанища на една и съща държава“.[4]

Каботажен съд (кораб) е плавателен съд, което извършва каботаж[4]. Съдовете за каботаж са неголеми и с лека конструкция[5]. Икономическото значение на каботажа за икономиката на държавата се определя от стойността на фрахта за каботажните съдове, която винаги е по-ниска от тарифата на крайбрежния железопътен транспорт. В каботажното плаване се нарича на други езици така:

История

Името на термина произлиза от испанската дума cabo, която значи „нос“.[7] Изначално под термина „каботаж“ се разбирало плаване „от нос до нос“, без излизане в открито море.[8][9] Това следва да се счита за оригиналното тълкувание на дадения термин. Античните мореплаватели, плавайки до съседни пристанища, първоначално извършват почти само каботажни плавания. Плаванията на гърци, финикийци и други народи, свързани с Античната колонизация, не следва да се отнасят към каботажа, защото се изследват и завладяват непознати земи.

Тъй като в настоящето време почти във всички страни на света каботажа е изключително право на търговския флот на тези държави, то „мореходният“ каботаж става равен на „юридическия“, т.е. под термина „каботажно плаване“ се разбира „плаване без излизане от териториални води на държавата“.

В Руската империя каботажът се определя като крайбрежно плаване, което при обичайните условия не изисква голям опит, теоретични знания и средства за мореходна астрономия, а според законите на империята е преход от едно руско пристанище в друго на същото море. Каботажът в Руската империя е разрешен само на нейните поданици и е под националния флаг. С цел развитие на каботажното корабоплаване, през 1784 г., по инициатива на княз Потьомкин на всички народи е предоставена свободата да търгуват в Херсон, Севастопол и Феодосия на собствени или наемни съдове.

Различават се голям каботаж (превоз на товари и пътници между пристанища, разположени на различни морета) и малък каботаж (превоз между пристанища на едно и също море).

По отношение на каботажа в бившия СССР се разглежда акваторията на свързани морета като едно общо море:

Като правило, каботажът се осъществява от каботажен флот – съдове, предназначени за плаване в ограничен район, обикновено на неголеми разстояния от брега и пристанищата.

Източници

  1. ↑ Каботаж//Этимологический словарь русского языка = Russisches etymologisches Wörterbuch: в 4 т./авт.-сост. М. Фасмер; пер. с нем. и доп. чл.‑кор. АН СССР
  2. ↑ А. Я. Сухарев, В. Е. Крутских, А. Я. Сухарева. Большой юридический словарь. — Инфра-М. М, 2003.
  3. ↑ Каботаж//Толковый словарь живого великорусского языка: в 4 т./авт.-сост. В. И. Даль. — 2-е изд. — СПб.: Типография М. О. Вольфа, 1880—1882.
  4. ↑ а б Каботаж//Малый энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона. — 2-е изд., вновь перераб. и значит. доп. — Т. 1—2. — СПб., 1907—1909.
  5. ↑ Каботаж//Военная энциклопедия: в 18 т./под ред. В. Ф. Новицкого … и др. — СПб.; М.: Тип. т-ва И. Д. Сытина, 1911—1915.
  6. ↑ Каботаж//Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: в 86 т. (82 т. и 4 доп.). — СПб., 1890—1907.
  7. ↑ Каботаж // dic.academic.ru. (на руски)
  8. ↑ Владислав Артамонов. Каботаж // 6pl.ru, 2005-06. (на руски)
  9. ↑ Станюкович К. М. Словарь морских терминов, встречающихся в рассказах
В Уикиречник ще откриете значение, етимология и преводи на каботаж
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Каботаж“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​