Йерисос

Йерисос
Ιερισσός
Паметник в Йерисос
Паметник в Йерисос
Йерисос
40.3983° с. ш. 23.8783° и. д.
Йерисос
Централна Македония
40.3983° с. ш. 23.8783° и. д.
Йерисос
Гърция
40.3983° с. ш. 23.8783° и. д.
Йерисос
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемАристотел
Географска областМадемохория
Надм. височина0 m
Население3208 души (2021 г.)
Пощенски код630 75
Телефонен код2377
Йерисос в Общомедия

Йерисо̀с или Йерисо̀ или понякога без йотация Ерисо̀ и със стара форма Ерисово (на гръцки: Ιερισσός) е малък град в Гърция, център на дем Аристотел, област Централна Македония с 3046 жители (2001).

География

Градчето е разположено в историко-географската област Мадемохория (Мадемските села). Намира се на третия ръкав на Халкидическия полуостров на няколко километра от полуостров Света гора и на около 100 километра югоизточно от Солун.

История

Етимологията на Ιερισσός идва от латинското ericius, таралеж, което се използва и за обозначаване на антикавалерийските рогатки.[1]

Акантос

 Основна статия: Акант (град)

В Античността на мястото на Йерисос е разположена древногръцката колония Акант.

Средновековие

Стара мелница в Йерисос

Иерисо се споменава за първи път в най-стария атонски документ – сигилий на Василий I Македонец от 883 година. Тогава в развалините на акропола на Акант абат Йоанис Коловос основава едноименния манастир, за което свидетелства житието на Свети Евтимий Нови.[2][3] Между 943 и 982 година селището става епископски център. Някои атонски документи, чиято точност и достоверност могат да бъдат оспорени, представят идеята на българския цар Иван Асен II да подчини Света гора чрез епископа на Йерисос, назначен от него.[4]

Трайното българско присъствие в Йерисос и близките му околности е засвидетелствано чрез редица исторически извори от X – XIV век, сведения за употреба на глаголическо писмо от неговите жители, топонимия и антропонимия.[5] В грамота на Роман II от 960 година се казва:

„ На манастира „Йоан Колову“ бяха подарени четиридесет освободени от данък чифлигари в замяна на ония малки дялове земя, които отдавна са принадлежали на манастира в хиерисовския край; тия чифлигари са взети от заселените на тия места славяни българи...[6] “

Така нареченият Йерисовски протокол от юни 982 година е гръцки документ, даден от йерисовци на Иверския манастир в удостоверение на това, че манастирът „Йоан Колову“ е подчинен на Иверския манастир и че имотите му са дадени от Иверския манастир под наем на йерисовци за 29 години. Протоколът е подписан на гръцки от йерисовския епископ, от игумен Лавроций и от поп Георги (или поп Григор), който се е подписал на глаголица и така документът е един от най-ранните запазени глаголически паметници. Някои от подписалите се свидетели носят български имена: Василий Стоимир, Владко, Николай Детко (τοῦ Δεάτκου), Антоний Ръковина (или Ръкавина, Ρωχκάβηνα) и други.[7][8]

Йерисос е седалище на Йерисовския митрополит до XVII век, когато центърът на епархията е преместен в Извор (днес Стратоники).[9]

В източната част на градчето е старият каменен Суилоски мост и останките от средновековната кула Куцаки.[10][11]

В Османската империя

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Йерисос (Ghérisos) живеят 1800 гърци.[12] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Ерисо живеят 1500 жители гърци християни.[13] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ерисо (Erisso) има 1405 гърци.[14]

В Гърция

Йерисос след земетресението

В 1912 година, по време на Балканската война, в Йерисос влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция.

На 26 септември 1932 година градчето е разрушено от Йерисовското земетресение.[15][16]

Прекръстени с официален указ местности в дем Йерисос на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Вургарика Грекя[17] Βουργάρικα Γραίκια Сталос Στάλος[18] възвишение на СЗ от Йерисос (61 m)[17]
Верагара[17] Βεραγκαρα Дендрула Δενδρούλια[18] местност на СЗ от Йерисос[17]

Личности

 Основна статия: Йерисовци

Йерисос дава серия участници в Гръцката война за независимост от 1821 – 1830 година – Влахомихалис със синовете си Атанасиос и Константинос, Георгиос Димитриу, Астерьос Петру и други. От Йерисос е видният андартски капитан, един от основните лидери на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония в началото на ХХ век Георгиос Янглис. В Йерисос е роден гръцко-българският писател Аргирис Митропулос. Мария Арсени и Екатерини Инглези са гръцки политици от началото на XXI век.

В списък на зографското братство, предаден през 1962 г. на българската делегация, посетила манастира, фигурира Монах Пантелеймон (Петър Фтулов), роден в с. Ерисово, Халкидики, на 82 г. Това показва, че в края на 19 век все още е имало българско население в това селище.

Бележки

  1. ↑ Chalkidiki and Mount Athos. Athens, Michael Toubis Publications SA, 2006. ISBN 960-540694-4. с. 114.
  2. ↑ Ιερισσός // Δήμος Αριστοτέλη. Посетен на 13 юни 2014.
  3. ↑ ΕΙΚΟΝΕΣ-ΙΕΡΑ ΛΕΙΨΑΝΑ-ΠΑΝΗΓΥΡΕΙΣ // Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου. Архивиран от оригинала на 2014-06-06. Посетен на 13 юни 2014. (на гръцки)
  4. ↑ Божилов, Иван. Българите във Византийската империя. София, 1995, стр. 44.
  5. ↑ Божилов, Иван. Българите във Византийската империя. София, 1995, стр. 44 - 46.
  6. ↑ Иванов, Йордан. Българите в Солунско, София, 1934 г.
  7. ↑ Зографски, Д. Света гора - Зографъ въ миналото и днесъ. София, Издава Зографскиятъ мънастиръ, 1943. с. 39.
  8. ↑ Ангелов, Димитър. Образуване на българската народност. София, Издателство „Наука и изкуство“, серия „Векове“, 1971. с. 364.
  9. ↑ Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου // Архивиран от оригинала на 2008-09-26. Посетен на 2009-11-03.
  10. ↑ Πύργος της Κουτσακίου // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 31 януари 2024 г. (на гръцки)
  11. ↑ Τα Πέτρινα Τοξωτά Γεφύρια της Χαλκιδικής // Halkidiki Greece. Посетен на 2 февруари 2024 г. (на гръцки)
  12. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 34. (на френски)
  13. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 173.
  14. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 210-211. (на френски)
  15. ↑ USGS. Tectonic Summary of Greece // 29 март 2010. Архивиран от оригинала на 29 юли 2010. Посетен на 26 юли 2010.
  16. ↑ Pavlides, S.B. и др. Structural characteristics of two strong earthquakes in the North Aegean: Ierissos (1932) and Agios Efstratios (1968) // Journal of Structural Geology 13 (2). 1991. Архивиран от оригинала на 2011-07-21. Посетен на 1 август 2010.
  17. ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  18. ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1080. (на гръцки)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“