Гомати

Гомати
Γομάτι
— село —
Гърция
40.3961° с. ш. 23.7955° и. д.
Гомати
Централна Македония
40.3961° с. ш. 23.7955° и. д.
Гомати
Халкидика
40.3961° с. ш. 23.7955° и. д.
Гомати
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемАристотел
Географска областХалкидически полуостров
Надм. височина440 m
Население449 души (2021 г.)
Гомати в Общомедия

Гомати (на гръцки: Γομάτι, катаревуса Γομάτιον, Гоматион) е село на Халкидическия полуостров, Гърция, част от дем Аристотел, област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година броят на жителите му е 591.

Георгафия

Селото е разположено в югоизточната част на Халкидика, на 22 километра югоизточно от Арнеа (Леригово), преди началото на третия ръкав на полуострова – Света гора.[1]

История

Античност и Средновековие

Каменна антропоморфна колона (бронзова епоха около 3000-2000 г. пр. н. е.), открита в Гомати, Солунски археологически музей

Гоматската река Петдения се идентифицира със Студената река (Ψυχρό ποταμό), спомената от Аристотел, посочвайки, че овцете минали през водите ѝ, променят цвета на вълната си.[2]

Край Гомати има много останки от различни антични и средновековни селища – в местностите Градистос (Γραντίστος), Кастри край Девелики (Καστρί), Пиргос (Πύργος) и Хиляду (Χιλιαδού).[3]

На няколко километра на северозапад е запазен средновековният каменен Гоматски мост, символ на селото.[2]

През средновизантийската епоха в района е съществувало селището Девелики. От XII век районът започва частично да се трансформира в метохи на светогорските манастири. През XIV век е принадлежал на Иверския манастир, Великата Лавра|Лавра и Хелендар и по-късно на Дионисиат.[2]

На 4 km на запад от селото са развалините на Старо Гомати. Там е разположена средновековната отбранителна кула на Гоматския манастир „Света Богородица“ от VIII – IX век, както и параклис, посветен на Свети Атанасий Атонски. Манастирът е бил разположен до селище на име Камена. На черния път за Мегали Панагия (Ревеник) е бил разположен старият манастир „Свети Четиридесет мъченици“, метох на Ксиропотамския манастир, от който днес е оцелял само един параклис в светогорски стил от XIX век.[4] На мястото на кулата е било старото селище, преместено на новото си място след земетресение в 1932 година. Селището е било собственост на светогорски манастири и се споменава от X век под името Камена. От XIV век се появява името Гомати. От 1400 година е собственост на Великата Лавра.[5]

В Османската империя

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Гомати (Ghomati), Йерисовска епархия, живеят 420 гърци.[6]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Гомати живеят 520 жители гърци християни.[7]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гомати (Gomati) има 500 гърци.[8]

В Гърция

В 1912 година, по време на Балканската война, в Гомати влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция.

В 1932 година Старо Гомати е унищожено от земетресение и е преместено на 4 km на изток на мястото на метоха на Великата Лавра, експроприиран от държавата.[2]

До 2011 година Гомати е част от дем Панагия.


Прекръстени с официален указ местности в община Гомати на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Круп[9] Κρούπ Рематаки Ρεματάκι[10] река на Ю от Гомати, вливаща се в Светогорския залив[9]

Личности

Родени в Гомати

Бележки

  1. ↑ Γομάτι // Δήμος Αριστοτέλη. Посетен на 21 юни 2014. (на гръцки)
  2. ↑ а б в г Τα Πέτρινα Τοξωτά Γεφύρια της Χαλκιδικής // Halkidiki Greece. Посетен на 2 февруари 2024 г. (на гръцки)
  3. ↑ Καλώς Ήλθατε στον Πολιτιστικό Μορφωτικό Σύλλογο Γοματιανών Θεσσαλονίκης // Γομάτι Χαλκιδικής. Архивиран от оригинала на 2014-11-21. Посетен на 18 юни 2014. (на гръцки)
  4. ↑ ΕΙΚΟΝΕΣ-ΙΕΡΑ ΛΕΙΨΑΝΑ-ΠΑΝΗΓΥΡΕΙΣ // Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου. Архивиран от оригинала на 2014-06-06. Посетен на 18 юни 2014. (на гръцки)
  5. ↑ Πύργος Ορφανού // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 31 октомври 2020 г. (на гръцки)
  6. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 34. (на френски)
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 173.
  8. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 210 – 211. (на френски)
  9. ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  10. ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1080. (на гръцки)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“