История на Тесалия

Географски граници на областта

Историята на Тесалия датира от около 2500 г. пр.н.е., като преди идването на ахейците е населявана от предгръцки племена.

Античност

 Основна статия: Антична Тесалия

На територията на Тесалия съществува неолитна култура. От по-късен исторически период в областта са открити селища на микенската култура. После Тесалия се управлява демократично от 4 аристократични рода, като формално областта е разделена на четири обединени военно части в северен древногръцки амфиктионски съюз, известен с добрата си конница. Тесалия враждува често със съседна Беотия, поради което влиза в сферата на външнополитическо влияние на Атика, като първи съюзник на полиса Атина. По време на гръко-персийските войни, Тесалия е на страната на Персия. В пелопонеската война е на страната на Атина и не допуска преминаване на спартански войски през своя територия, с изключение армията на Брасид. През 4 век пр.н.е. Тесалия постепенно изпада в зависимост от Древна Македония, и в крайна сметка попада под васална зависимост от нея. През 148 г. пр.н.е. е завладяна от римляните и е включена в провинция Македония. В 300 година Тесалия е обособена в отделна римска провинция с център Лариса, и като такава остава, макар и номинално, в Източната Римска империя до 10 век. От 5 век областта започва плътно да се заселва от велезити и други славяни от българската група.

Българска Тесалия

 Основна статия: Българи в Тесалия

Големи части от територията на Тесалия населени с българи, арумъни и каракачани. През 10 и в началото на 11 век по време на царуването на Симеон I и сина му Петър I е част от Първата българска държава. Тесалия е арена на българо-византийски сблъсъци по времето на Самуил, като през по-голямата част от неговото царуване до падането на България под византийска власт е отново част от българската политическа територия. По време на цар Петър II Делян областта е освободена, но в 1041 г. Византия си връща областта. В 1066 г. българите тук заедно с власите отново се вдигат – избухва известното въстание на Никулица Делфина. След Клокотнишката битка в 1240 г. е отново под български суверенитет като васално владение на Търновското царство чак до смъртта на Иван Асен II. Българско население наред с власи, гърци, албанци в Тесалия има и в по-късно време. За това свдителства и една грамота за византийския император Андроник III от 1336 г., издадена в полза на епископията в Стаги. Грамотата потвърждава дарени по-рано права и привилегии на тази епископия и на намиращите се в нейната енория „духовници и светски лица власи, българи и албанци“ (Miklosich-Müller, Acta et diplomata medii aevi sacra et profana, Vindobonae, V, c. 271.). [1]

Секретарят на английското посолство в Цариград Д. Уркухарт (1839 г.) привежда турско известие, според което през 1423 г. тесалийските българи опустошавали страната и дори един техен княз сполучил да вземе града Лариса. Гърците извикали на помощ турския военачалник Турхан-бей, който с войска от 5000 турци превзел града. Българите обаче успели да избягат и техният княз се оттеглил в Метеора, където основал един от манастирите.[2]

В труда си „Древните и сегашните българи“ (1829) руският учен Юрий Венелин описва жилищата на съвременните му българи: „Населението на Тесалия се състои от власи, българи, турци, гърци“.[3]

В друг свой труд – „Граматика на днешното българско наречие“ (1834), Венелин споменава, че българите населяват „цяла Македония, която е известна под името Стара България. Българи живеят и в няколко области в Албания и Тесалия“.[4]

Политическа обособеност

След превземането на Константинопол през 1204 година, Тесалия влиза в границите на Солунското кралство с името Велика Влахия (на гръцки: Μεγάλη Βλαχία). В 1215 година е присъединена от Теодор Комнин към Епирското деспотство. След Клокотнишката битка изпада заедно с останалата територия на деспотството в политическа зависимост от Търновското царство – до смъртта на Иван Асен II. След възстановяването на Византия от Палеолозите през 1261 година, управителят на областта носи титлите севастократор и архонт до времето на Йоан II Орсини, когато централната константинополска власт се вижда принудена да ликвидира самостоятелността на областта и тя започва да се управлява от управител-намесник на императора. През 1348 година Тесалия е присъединена към Душановото царство, а след разпадането му до 1373 е в самостоятелно владение на Симеон Синиша, който след 1359 резидира в Трикала. От 1373 до 1394 година областта е във владение на династията Филантропини, след което е завладяна от Османската империя и трансформирана в Османска Тесалия. През 1881 година Тесалия е присъединена към Кралство Гърция, с изключение на района на Лариса, който остава под османска власт до Балканската война.

Тесалия по време на Втората световна война

По време на ВСВ, след края на операция Марита, Тесалия попада в италианската окупационна зона. В областта е разположена елитната италианска 24-та дивизия от инфантерията – „Пинероло“.

След арестуването на Мусолини и сключеното от Бадолио – примирие на Италия с антихитлеристката коалиция, новият италиански командващ близък до Бадолио решава да присъедини частта към гръцката съпротива в областта, която е ЕЛАС. Гръцките партизани се въоръжават с италианското оръжие [5], а пленниците си местят от Пелион в планините на Пинд, където постфактум се разиграва голяма хуманитарна трагедия. В курортното селце Нераида, със старо име Минина, са разквартирувани от ЕЛАС в края на лятото на 1943 г. общо 6000 хил. италиански военнослужещи от дивизията, предали се на партизаните.

В периода 17 септември – 4 декември 1943 г. следва настъпателна и наказателна операция на Вермахта в Пинд от четири изходни позиции, в резултат от която гръцките леви партизани разпръскват обезоръжените италиански военнослужещи в околностите на селото и по целия Пинд, за да се спасяват от немските репресии. Според италиански следвоенни данни, от близо 6 хил. италиански военнослужещи оцеляват само половината, хранейки се с каквото намерят – кестени, листа, треви, гъби и корени и разчитайки на подаяния на местното население. От близо 6 хил. италиански военнослужещи, 1150 умират, 2250 са тежко болни или ранени и 1500 се водят безследно изчезнали. Други близо 1500 се предават на немците. Немалка част от личния състав на италианската елитна военна част се разболява от дизентерия. [6]

Владетели на Тесалия

(Византийска империя: 1335–1348)

(Душаново царство: 1348–1356)

(Византийски сузеренитет: 1373–1394)

(Османско владение от 1394)

Източници

  1. ↑ Κυρίως Βυζαντινή περίοδος (7ος – 13ος αι. μ.Χ.) // Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 2017-05-25.
  2. ↑ Йордан Иванов. „Българите в Македония“, документ № 200 – 1423 г., Тесалия, София, Държавна печатница, 1915 г.
  3. ↑ Венелин, Юрий. Древните и сегашни българи и отношението им към русите; Издателство ГУТА-Н, 2020, София, стр. 4.
  4. ↑ Венелин, Юрий. Граматика на днешното българско наречие; УИ "Св. Климент Охридски", 2003, София, стр. 47.
  5. ↑ Бисер Петров, Окупаторът съюзник. Колаборционизмът в Албания, Сърбия и Гърция по време на Втората световна война. стр. 34 – 39 ISBN 978-954-509-429-3.
  6. ↑ Χαράλαμπος Κ. Αλεξάνδρου,Μεραρχία Πινερόλο,σελ.135, Groupo D’Arte,Αθήνα 2008

Литература

Вижте също

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата History of Thessaly в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​