Майката на Любичич е бошнячка, а баща му е хърватин. Има по-голям брат. От 8 ноември 2004 Любичич е женен за Аида Шалаби.
Любичич започва да се занимава с тенис през 1988 г. и скоро след това печели първите си награди. През месец май 1992 Иван, брат му и майка му напускат Босна поради избухналата там гражданска война и се установяват в Опатия, Хърватия. Няколко месеца по-късно бащата се присъединява към тях и семейството се мести в Риека.
През април 1993 Любичич заминава за Италия, където се записва в тенис академия в Монкалиери, близо до Торино. Скоро идват първите успехи – Иван става шампион на Хърватия за юноши до 16 г. и заедно с Желко Краян печели Ориндж Боул, неофициалното световно първенство за юноши до 16 г.
През 1996 г. семейството на Любичич се мести в Загреб. Успехите на Любичич в юношески турнири продължават, като най-големият от тях е участието му на финал на Уимбълдън.
Кариера
1998 – 2002
След като става професионалист, Любичич играе на множество турнири от ниска категория, като печели няколко от тях.
През 2000 г. Любичич играе на два полуфинала на турнири от висока категория и стига до третия кръг на Олимпийските игри в Сидни.
През 2002 г. Любичич успява за първи път в кариерата си да прескочи първи кръг на турнир от Големия шлем. На Откритото първенство на Австралия той отпада в третия кръг от Уейн Ферейра. Най-добрите му постижения са двата полуфинала в Ротердам и Гстаад. В годишната класация за най-много директни точки от сервис Иван заема второто място след австралиеца Уейн Артърс.
2003 г. също не е особено успешна за него, като в Милано, Дубай, Банкок и Базел играе на полуфинал.
2004 – 2006
През 2004 г. на сметката на Любичич има един загубен финал в Доха, както и участия на полуфинал в Индианаполис и на Мастърсите в Хамбург и Мадрид. През лятото в турнира на двойки на Олимпийските игри в Атина отпада на полуфинала от бъдещите шампиони Николас Масу и Фернандо Гонсалес. В мача за третото място той и Марио Анчич надделяват над индийците Махеш Бупати и Леандер Паеш.
През 2005 резултатите на Любичич значително се подобряват. В рамките на две седмици през октомври той печели турнирите в Мец и Виена. Иван е финалист на още шест турнира, сред които Мастърсите в Мадрид и Париж. В три от тези срещи той губи от Роджър Федерер. Добрите резултати го изпражат в топ 10 в световната ранглиста, което му позволява да вземе участие на Мастърс Къп, където обаче отпада след груповата фаза.
През 2006 г. Любичич печели турнирите в Ченай, Загреб и Виена, играе на финал на Мастърса в Маями и на турнира в Банкок, стига полуфинал на Ролан Гарос и четвъртфинал на Откритото първенство на Австралия. Спечелва Световната отборна купа. На първи май регистрира най-доброто си класиране в ранглистата – 3-то място.
2007
2007 започва с титла на турнира в Доха, последвана от загубени финали в Загреб и Ротердам. Стига до полуфинал на Маями Мастърс. През месец юни печели един от подготвителните турнири преди Уимбълдън – в холандския Хертогенбош.
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
