Около 1886 година се мести в София и на улица „Солунска“ № 30 открива печатница и книжарница „Светлеум“. В 1896 година отваря и клон на „Алабин“. Работи заедно със синовете си Никола (1901 – 1979) и Спас Божинови, които наследяват дейността му.[1]
От 1892 до 1894 година е отговорен редактор на списанието на Младата македонска книжовна дружина „Лоза“, което се стреми към налагане на повече западнобългарски елементи в българския книжовен език.[8] Редактор-отговорник е на списанието за наука, литература и домакинство „Свят“ (1893 – 1905).[1][9] От 1905 до 1907 година редактира и издава вестник „Дебър“, орган на българската емиграция от Дебърско.[10]
В 1897 година пише и публикува брошурата „Арменското клане в Цариград е пятно за 19 век“, посветена на Арменските кланета. Съставител е на „Българско календарче“ (1885 – 1902), „Календарче България“ (1894 – 1926), „Календарче Вардар“ (1894 – 1926), „Голям вечен календар за 400 г.“ (1912), на песпопойки и на сборници с народни приказки.[1]
След погрома на България в Междусъюзническата война в 1913 година и загубата на родната му Македония, пише и издава брошурата „Стремежите на руската дипломация“, 1914.[1]
След освобождението на родния му град през 1915 година от българската армия по време на Първата световна война Божинов става председател на тричленната комисия на Дебър в 1916 - 1918 година.[13] Другите двама члена на комисията са Наум Бояджиев и Христо Тодоров.[14]
Доклад на председателя на Дебърската тричленна комисия Иван Божинов до министъра на вътрешните работи на народното здраве Христо Попов, 1 март 1916 годинаКръсто П. Божинов, племенник на Иван Божинов и участник в революционното движение в Македония и Тракия
Племенникът му Кръстьо П. Божинов е участник в македоно-одринското революционно движение.
↑Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106 – 107.
↑Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 131.
