Ибн Халдун

Ибн Халдун
أبو زيد عبد الرحمن بن محمد بن خلدون الحضرمي
арабски учен
Роден
Починал
17 март 1406 г. (73 г.)
Религияислям
Философия
РегионИслямска философия
ЕпохаСредновековна философия
ИнтересиФилософия на историята
Научна дейност
ОбластИстория, социология
Ибн Халдун в Общомедия

Абу Заид Абд ер-Рахман бен Мохамед бен Халдун ел-Хадрами (на арабски: أبو زيد عبد الرحمن بن محمد بن خلدون الحضرمي) е арабски учен и философ. Той е смятан за основоположник на демографията,[1] културната история,[2] историографията,[3][4] философията на историята,[5] и социологията.[1][4][5][6][7] Смятан е и за един от пионерите на съвременната икономическа наука,[4][8][9] въпреки че първите текстове в тази област принадлежат на живелия хилядолетие и половина по-рано индиец Чанакя.[10][11][12][13] Ибн Халдун работи също в областта на астрономията, историята, теологията, правото, математиката.

Трудът му „Мукаддима“, известен още като „Пролегомена“ или „Въведение в историята“, се приема за първия завършен трактат върху основите на либералната икономика. Ценен е от учените като предшественик на Макиавели и дори е смятан за по-задълбочен теоретик от него. Ибн Халдун е извор на идеи за френските физиократи в зората на модерната икономическа наука. Съществуват сериозни съмнения, че бащата на икономиката Адам Смит е използвал идеи за написването на „Богатството на народите“ от Ибн Халдун.[14]

Биография

Животът на Ибн Халдун е сравнително добре документиран, като дори той е написал и автобиография (التعريف بابن خلدون ورحلته غربا وشرقا; Ибн-Халдун Ал-Отпускането би уа Riħlatuhu Gharbān WA Sharqān [15]), в която са цитирани множество документи по отношение на живота му дума по дума. Въпреки това, автобиографията му дава ограничени сведения за личния му живот. Така например малко се знае за семейството му, от което произхожда. В своята автобиография, Ибн Халдун се връща обратно към времето на Мохамед, когато арабско племе от Йемен, и по-специално Хадрамаут, което идва в Испания през 8 век в началото на ислямското завоевание. По собствените му думи: „И нашите прадеди са от Хадрамаут от арабите на Йемен, най-добрите от арабите, добре познати и уважавани“. Въпреки твърденията, че Ибн Халдун произхожда от далечен арабски род от Хадрамаут, биографът Мохамед Енан поставя под въпрос това и предполага, че вероятно семейството му има муладски произход (испански християни, приели исляма). Ибн Халдун твърди, че е с арабски произход с цел да придобие висок социален статус.[16]

Като цяло е известно че Ибн Халдун е роден в Тунис и е наследник на андалуската фамилия Banū Khaldūn. Неговото семейство е богато от Андалусия, което след падането на Севиля при Реконкистата в средата на 13 век емигрира в Тунис. Баща му е виден юрист и филолог. Бил е ценител на поезията, философията, логиката и е събирал в дома си видни тунизийски личности.[17] При тунизийската династия Хафсиди част от членовете на семейството му са заемали политически длъжности. Баща му и дядо му, обаче се оттеглят от политическия живот и стават последователи на окултното. Брат му Яхя Ибн Халдун е историк[18]. Ибн Халдун получава солидно образование, учи при знаменити за времето си преподаватели и започва своята кариера като придворен писар. Принуден бил да започне работа защото през 1348 г. остава пълен сирак. По това време в Северна Африка върлува епидемия от чума. Ибн Халдун оцелява, но родителите му са покосени от коварната болест. Постепенно започва да се движи нагоре по стълбичката на йерархията. Скоро се жени и му се раждат деца. Съдбата обаче отново се оказва жестока. Жена му и децата му загиват при корабокрушение.[19] По-късно става професионален политик и заема длъжности на съветник, посланик и министър в Северна Африка и Гранада.[20] Ибн Халдун е пътешествал много. Бил е в Алжир и Мароко, където попълва своите знания в тамошните библиотеки, в които се е срещал с много испански учени. Живял е в Гранада и отново се връща в Алжир. Бил е хатиб в джамия, но след това е поканен на държавна служба. Дори и като министър Ибн Халдун продължава да преподава.[21]

През 1374 г. се отказва от политиката и се посвещава напълно на науката и преподавателската си дейност. Бързо започва да изпитва на гърба си враждебното отношение на туниските богослови. Затова през 1382 г. се принуждава да се премести в Кайро. Тук той е назначен за върховен кадия и почти до края на живота си остава такъв. Преподава и в знаменития университет Ал-Азхар. В края на жизнения си път служи за малко и на Тимур. Връща се в Кайро и тук умира на 17 март 1406 г.[21][19][22]

Бележки

  1. ↑ а б H. Mowlana (2001). „Information in the Arab World“, Cooperation South Journal 1.
  2. ↑ Mohamad Abdalla (Summer 2007). „Ibn Khaldun on the Fate of Islamic Science after the 11th Century“, Islam & Science 5 (1), p. 61 – 70.
  3. ↑ Salahuddin Ahmed (1999). A Dictionary of Muslim Names. C. Hurst & Co. Publishers. ISBN 1-85065-356-9.
  4. ↑ а б в Enan, Muhammed Abdullah. Ibn Khaldun: His Life and Works. The Other Press, 2007. ISBN 9839541536. с. v.
  5. ↑ а б Dr. S. W. Akhtar (1997). „The Islamic Concept of Knowledge“, Al-Tawhid: A Quarterly Journal of Islamic Thought & Culture 12 (3).
  6. ↑ Haque, Amber. Psychology from Islamic Perspective: Contributions of Early Muslim Scholars and Challenges to Contemporary Muslim Psychologists // Journal of Religion and Health 43 (4). 2004. DOI:10.1007/s10943-004-4302-z. с. 357 – 377 [375].
  7. ↑ Alatas, S. H. The Autonomous, the Universal and the Future of Sociology // Current Sociology 54. 2006. DOI:10.1177/0011392106058831. с. 7 – 23 [15].
  8. ↑ I. M. Oweiss (1988), „Ibn Khaldun, the Father of Economics“, Arab Civilization: Challenges and Responses, New York University Press, ISBN 0-88706-698-4.
  9. ↑ Jean David C. Boulakia (1971), „Ibn Khaldun: A Fourteenth-Century Economist“, The Journal of Political Economy 79 (5): 1105 – 1118.
  10. ↑ L. K. Jha, K. N. Jha (1998). „Chanakya: the pioneer economist of the world“, International Journal of Social Economics 25 (2 – 4), p. 267 – 282.
  11. ↑ Waldauer, C., Zahka, W.J. and Pal, S. 1996. Kautilya's Arthashastra: A neglected precursor to classical economics Архив на оригинала от 2012-02-19 в Wayback Machine.. Indian Economic Review, Vol. XXXI, No. 1, pp. 101 – 108.
  12. ↑ Tisdell, C. 2003. A Western perspective of Kautilya's Arthasastra: does it provide a basis for economic science? Economic Theory, Applications and Issues Working Paper No. 18. Brisbane: School of Economics, The University of Queensland.
  13. ↑ Sihag, B.S. 2007. Kautilya on institutions, governance, knowledge, ethics and prosperity. Humanomics 23 (1): 5 – 28.
  14. ↑ в-к „Сега“, Емил Хърсев, Асабия по Ибн Халдун
  15. ↑ Published by Muħammad ibn-Tāwīt at-Tanjī, Cairo 1951
  16. ↑ A., Ibn Khaldun: His life and Works for Mohammad Enan
  17. ↑ История на Социологията, Георги Фотев, ИК „Труд“, ISBN 954-528-345-9
  18. ↑ „Lettre à Monsieur Garcin de Tassy “, Journal asiatique, troisième série, tome XII, éd. Société asiatique, Paris, 1841, p. 491
  19. ↑ а б ((ru)) Энциклопедия Кругосвет, ИБН ХАЛДУН, ВАЛИ АД-ДИН АБД АР-РАХМАН ИБН МУХАММАД
  20. ↑ ((ru)) Современная наука, Ибн Халдун
  21. ↑ а б ((ru)) Ислам. Энциклопедический словарь, Ибн Халдун
  22. ↑ ((ru)) Энциклопедия Кольера, Ибн Халдун

Външни препратки

  • Ибн Халдун „Встъпление“, 1984 г. София, изд. „Наука и изкуство“, поредица „Философско наследство“