Електрон[1] (от гръцки: elektron) или електрум[2] (от латински: electrum) е естествено получена сплав от злато и сребро, със следи от мед и други метали. Произвежда се и в промишлени условия под името „зелено злато“. Древните гърци наричали този вид самородна сплав „бяло злато“,[бел 1] отличавайки го от пречистеното злато. Цветът на електрона варира от бледо до ярко жълто, в зависимост от съотношението на златото и среброто.
Златното съдържание на естествено получения електрон в модерна Западна Мала Азия варира от 70 до 90%, за разлика от 45 – 55% съдържание в електрона, от който древните лиди, обитавали същият регион, са секли монетите си – електронови статери. Това подсказва, че една от причините за развитието на монетосеченето в този регион са по-високите печалби при пускането в обращение на монети с по-ниско златно съдържание от обичайните монети, които били в циркулация.
Електронът се използвал още през третото хилядолетие пр.н.е. в Древен Египет, понякога като външна облицовка за пирамидионите, поставяни на върха на пирамидите и обелиските. Сплавта се е ползвала и за изработка на древни съдове за пиене. Първите метални монети, изсечени от електрон, датират към края на VII в. пр.н.е. или началото на VI в. пр.н.е.
В продължение на няколко десетилетия медалите, връчвани с Нобеловите награди, са изработвани от „зелено злато“ със златно покритие.
Електроново трите (1/3 статер), Алиат II, Лидия, 610 – 560 г. пр.н.е.
↑В съвременна употреба терминът „бяло злато“ означава сплав на злато с поне един бял метал – сребро, никел, платина или паладий, за произвеждане на ефекта на злато с цвят на сребро.
Източници
↑Речник на чуждите думи в българския език, Държавно издателство „Наука и изкуство“, София, 1964, стр. 206
↑Уваров, Е. Б., Айзакс, А. „Речник на научните термини“, Издателство „Петър Берон“, София, 1992, стр. 122