на еврейски: עבר הנהר, романизирано: ʿĒḇer haNāhār, букв. 'отвъдречие', т.е. отвъд реката.[5][7][8][9]
Провинцията също се споменава обстойно в библейските книги Ездра и Неемия като עבר הנהר („Ever Hannahar“ в съвременното произношение). Освен това, споделяйки същото значение на корена, Евер (произнася се Еввер) също е герой в еврейската Библия, от който се смята, че произлиза терминът иврит (вж. Евер), поради което се предполага, че евреите са хората, които преминали в Ханаан през реката (Ефрат или Йордан).
История
Асирия
Терминът е установен по време на Новосирийското царство (911 – 605 г. пр. н. е.) във връзка с неговите левантийски колонии и топонимът се появява на надпис на асирийския цар Асархадон от 7 век пр. н. е. Регионът остава неразделна част от Асирийската империя до нейното падане през 612 г. пр. н. е., като някои северни региони остават в ръцете на останките от асирийската армия и администрация поне до 605 г. пр. н. е. и вероятно до 599 г. пр. н. е.[10]
Вавилония, Египет и Персия
Впоследствие за Ебер-Нари се борят Нововавилонското царство (612 – 539 г. пр. н. е.) и Египет, като Египет навлиза в региона в закъснял опит да помогне на своите бивши асирийски владетели. Вавилонците и техните съюзници в крайна сметка побеждават египтяните (и останките от асирийската армия) и поемат контрола над региона, който продължават да наричат Ебер-Нари.
Вавилонците са свалени от персийскотоАхеменидско царство (539 – 332 г. пр.н.е.) и персите поемат контрола над региона. След като прекарват векове под асирийско управление, ахеменидските перси запазват имперския арамейски и имперските организационни структури на техните асирийски предшественици.
През 535 г. пр.н.е. персийският цар Кир II организира някои от новозавоюваните територии на бившето Нововавилонско царство като единна сатрапия – „Вавилония и Ебер-Нари“, обхващаща Южна Месопотамия и по-голямата част от Леванта. Северна Месопотамия, североизточната част на съвременна Сирия и югоизточната част на Анадола остават като Атура (Асирия) (Ахеменидска Асирия).[11]
Сатрапът на Ебер-Нари пребивава във Вавилон и има подгубернатори в Ебер-Нари, един от които е Татенай, споменат както в Библията, така и във вавилонските клинописни документи.[12] Тази организация остава недокосната поне до 486 г. пр. н. е. (царуването на Ксеркс I), но преди около 450 г. пр. н. е. „мегасатрапията“ е разделена на две – Вавилония и Ебер-Нари.[13]
Описанието на Херодот на ахеменидския данъчен район номер V съответства на Ебер-Нари. Той включва Арам, Финикия и Кипър (който също е включен в сатрапията[14]). Херодот не включва в данъчния списък арабските племена от Арабския полуостров, идентифицирани с кедаритите,[15] които не плащат данъци, но внасят като данък дар от тамян.
Гърция
Ебер-Нари се разпада по време на гръцката империя на Селевкидите (312 – 150 г. пр.н.е.), като гърците включват както този регион, така и Асирия в Горна Месопотамия в Сирия на Селевкидите през 3 век пр.н.е. Сирия първоначално е индо-хетска деривация на Асирия от 9 век и е използвана в продължение на векове само по отношение на Асирия и асирийците (вж. Топонимия на Сирия) – земя, която в съвременни условия всъщност обхваща само северната половина на Ирак, Североизточна Сирия и Югоизточна Турция, а не по-голямата част от гръко-римската, византийската или съвременната нация на Сирия. Въпреки това от този момент термините сирийски (Syrian) и сирийски (Syriac) се използват общо и често без разлика, за да опишат както същинската Асирия, така и Ебер-Нари/Арам, и съответното им асирийско и арамейско/финикийско население.
Библиография
Dandamaev, M (1994): "Eber-Nari", in E. Yarshater (ed.) Encyclopaedia Iranica vol. 7.
Drumbrell, WJ (1971): "The Tell el-Maskuta Bowls and the 'Kingdom' of Qedar in the Persian Period", BASOR 203, pp. 33–44.
Elayi, J; Sapin, J (1998): "Beyond the River: New Perspectives on Transeuphratene". A&C Black.
Olmstead, AT (1944): "Tettenai, Governor of Across the River", JNES 3 n. 1, p. 46.
Stolper, MW (1989): "The Governor of Babylon and Across-the-River in 486 B.C.", JNES 48 n. 4, pp. 283–305.
Tuell (1991): "The Southern and Eastern Borders of Abar-Nahara", BASOR n. 284, pp. 51–57.
Parpola, S (1970): "Neo-Assyrian Toponyms, Alter Orient und Altes Testament". Veröffentlichungen zur Kultur und Geschichte des Alten Orients und des Alten Testaments 6, Neukirchen-Vluyn, p116.
adok, R (1985): "Geographical Names According to New and Late-Babylonian Texts", Beihefte zum Tübinger Atlas des Vorderen Orients, Répertoire Géographique des Textes Cunéiformes 8, Wiesbaden, p129.
Бележки
↑John, Boardman. The Cambridge Ancient History: pt. 1. The prehistory of the Balkans; and the Middle East and the Aegean world, tenth to eighth centuries B.C. Cambridge University Press, 1991. с. 433–434. In the Babylonian version of the text the transportation to Babylon is credited to the people of eber nari, showing that to the scribe or scribes of these inscriptions the Babylonian equivalent of Old Persian Athura was eber nari...
↑Shawn Tuell, Steven. The Law of the Temple in Ezekiel 40-48. Scholars Press. с. 158. Moreover, in a bilingual building inscription of Darius at Susa, the Old Persian kara hya Athuriya ("people of the Assyrians") is rendered in Akkadian as sabe sa eber nari ("people of eber nari")...