Долно Караджово

Вижте пояснителната страница за други значения на Караджакьой.
Долно Караджово
Στρυμώνικό
Гърция
41.0219° с. ш. 23.3942° и. д.
Долно Караджово
Централна Македония
41.0219° с. ш. 23.3942° и. д.
Долно Караджово
Сярско
41.0219° с. ш. 23.3942° и. д.
Долно Караджово
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемДолна Джумая
Географска областСярско поле
Надм. височина10 m
Население50 души (2011)

Долно Караджово или Малко Караджово (на гръцки: Βαρικό, Варико, катаревуса: Βαρικόν, Варикон, до 1927 година Καρατζά Κιόι, Карадза Кьой[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Долна Джумая (Ираклия) и има 50 жители (2011).

География

Селото е разположено на 20 километра западно от град Сяр (Серес) и на 17 километра северно от Нигрита, в североизточното подножие на Богданската планина (Вертискос).

История

Етимология

Според Йордан Н. Иванов името е от турското karaca, сърна.[2]

В Османската империя

През XIX век Долно Караджово е българско село, числящо се към Сярска каза на Серския санджак.

Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ в 1873 година в Малко Караджа (Malko-Karaja) има 42 домакинства и 130 жители българи.[3]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Овакол и пише:

„ Долно Караджа кьой, чифлик 1/2 час на СЗ от Кумаргия, до десния бряг на Струма. Караджа кьой принадлежи на Арпаджията и Рифат ефенди. От другата страна на Струма, на среща е Горно Караджа кьой. 35 къщи, българе. Гръцка черква.[4] “

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Долно Караджово има 240 жители българи.[5]

Всички християни от Долно Караджово са под ведомството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Караджово (Dolno Karadjovo) живеят 480 българи патриаршисти гъркомани. В селото има 1 начално гръцко училище с 1 учител и 14 ученици.[6]

В Гърция

През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 20-те година в селото са заселени малко гърци бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 1 бежанско семейство и 4 души бежанци.[7] В 1927 година селото е прекръстено на Варикон.[8]

Около 1960 година е построена църквата „Света Троица“.[9]

Личности

Родени в Долно Караджово
  • Стою Белдонев, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г., роден в Горно или Долно Караджово[10]

Бележки

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 135.
  3. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 116 – 117.
  4. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 842.
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 180.
  6. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
  7. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  8. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  9. ↑ Ιερός Ναός Αγίας Τριάδος // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 18 октомври 2019 г.
  10. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 106.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“