Горно Трогерци
Горно Трогерци (на македонска литературна норма : Горно Трогерци ) е село в централната източна част на Северна Македония , община Карбинци .
Църквата „Света Троица“ Старата и новата църква на Трогерския манастир „Св. св. Петър и Павел“ Селото е разположено в най-крайните югозападни склонове на Осоговската планина , а землището му на юг се простира в широката долина на река Брегалница .
В XIX век Горно Трогерци е неголямо, изцяло българско село в Щипска кааза на Османската империя . Църквата „Света Троица “ е от XIX век.[ 1] Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика “) от 1900 г. Горно Трогярци има 138 жители, всички българи християни .[ 2]
В началото на XX век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия . По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne “) през 1905 година в Горно Трогерци (Gorno-Troguertzi) има 112 българи екзархисти.[ 3]
В 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция . Един човек от селото е арестуван и измъчван.[ 4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Горно или Долно Трогерци са доброволци в Македоно-одринското опълчение .[ 5] Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия .
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Горно Трогерци (Gorno Trogerci) като българско християнско село.[ 6]
Георги Данаилов Родени в Горно Трогерци [ 7] [ 7] [ 8] Дафко Данаилов (1892 – 1982), български революционер от ВМОРО и ВМРО[ 9] [ 10] [ 11] Починали в Горно Трогерци Гьошо Пачаваров (? - 1902), български революционер, деец на ВМОРО, войвода на чета в Щипско от февруари 1902 година, загинал в сражение с турски войски в Горно или Долно Трогерци[ 12] [ 13]
↑ Горно-балванска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-04-07. Посетен на 1 април 2014 г.↑ Кѫнчовъ, Василъ . Македония. Етнография и статистика . София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X . с. 230.↑ Brancoff, D. M . La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques . Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134-135. (на френски) ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 3.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 883.↑ Schultze Jena, Leonhard . Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder . Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски) ↑ а б Михайловъ, Иванъ . Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 711.↑ Михайловъ, Иванъ . Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 943.↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства . София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 104.↑ Попсавова, Дора (съставителка). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 75. ↑ Михайловъ, Иванъ . Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 709, 779.↑ Николов, Борис Й . Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник . София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5 . с. 125.↑ Мирчев, Боян. Спомени на някои бивши дейци в македонското революционно движение // Известия на Института за българска история (6). София, Издание на Българската академия на науките, 1956. с. 512.
