Горни Балван
Тази статия е за едното щипско село . За другото вижте Долни Балван . За селото в България вижте Балван .
Горни Балван (на македонска литературна норма : Горни Балван ) е село в централната част на Северна Македония , община Карбинци .
География
Селото е разположено в долината на река Брегалница , на десния ѝ бряг, северно от град Щип .
История
Старото училище
В XIX век Горни Балван е село в Щипска кааза на Османската империя . Църквата „Свети Йоан Кръстител “ е от XIX век.[ 1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика “) от 1900 година Горно Балван има 300 жители, всички българи християни .[ 2]
В началото на XX век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия . По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne “) през 1905 година в Горно Балван (Gorno Balvan ) има 448 българи екзархисти.[ 3]
В 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция . Един човек от селото е арестуван и измъчван.[ 4]
При избухването на Балканската война в 1912 година пет души от Балван (Горни и Долни) са доброволци в Македоно-одринското опълчение .[ 5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Горни Балван (Gorni Balvan) като българско християнско село.[ 6]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Тодор П. Янев от Щип е български кмет на Горни Балван от 18 август 1941 година до 18 юни 1942 година. След това кметове са Димитър Ев. Парталев от Кюстендил (22 юни 1942 - 8 ноември 1943) и Иван Г. Щерев от Щип (25 декември 1943 - 9 септември 1944).[ 7]
По Титово време от изтезания в затвора умира Тома Давков - местен лекар , осъден заради българското си самосъзнание.[ 8]
Личности
Тосе Трайчев Сарафов (вдясно) от Горни Балван
Родени в Горни Балван
Димко Андов, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Тринадесета кукушка дружина[ 9]
Иван Янев Бърлев (Бърльов, 1876/1877 – ?), македоно-одрински опълченец, войвода на Щипската чета, Тринадесета кукушка дружина[ 10]
Йове Евтимов, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Трета солунска дружина, роден в Горни или Долни Балван[ 11]
Йордан Везенков (1869 - 1947), учител и революционер
Мито Петрушов, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака [ 12]
Пантелей Янев , български революционер, македоно-одрински опълченец
Салтир Монев, български революционер от ВМОРО, четник при Мише Развигоров, роден в Горни или Долни Балван[ 13]
Славчо Ефремов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Петнадесета щипска дружина, роден в Горни или Долни Балван[ 14]
Стойко Върба Янев, български революционер от ВМОРО, четник при Мише Развигоров, роден в Горни или Долни Балван[ 13]
Тосе Трайчев , деец на ВМОРО и ВМРО
Христо Рогушков, деец на ВМОРО и ВМРО от Горни или Долни Балван[ 15]
Шене Миладинов, български революционер от ВМОРО, четник при Мише Развигоров, роден в Горни или Долни Балван[ 13]
Бележки
↑ Горно-балванска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-04-07. Посетен на 1 април 2014 г.
↑ Кѫнчовъ, Василъ . Македония. Етнография и статистика . София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X . с. 230.
↑ Brancoff, D. M . La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques . Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134-135. (на френски)
↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 3.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 827.
↑ Schultze Jena, Leonhard . Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder . Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
↑ Църнушанов, Коста . Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него . София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 333.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 36.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 104.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 255.
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
↑ а б в „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 258.
↑ Михайловъ, Иванъ . Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 712.