Египет е държава в Близкия Изток, заемаща североизточната част на Африка и Синайския полуостров на Западна Азия. Разположението на страната в субтропичните и тропичните ширини и незначителните количества валежи са обусловили сухия климат и преобладаването на пустинни и полупустинни ландшафти. Основната стопанска дейност е съсредоточена по долината на река Нил (около 3% от територията на страната), в изолираните оазиси и в отделни приморски райони.[1]
Географско положение, граници, големина
Страната е разположена на важни международни морски и въздушни пътища, свърващи страните в Европа и Америка с Азия и Източна Африка. На територията на Египет се намира и Суецкият канал – най-краткият морски път от Атлантическия океан в Индийския. На запад Египет граничи с Либия (дължина на границата – 1150 km), на юг – със Судан (1273 km), а на североизток – с Израел (255 km) и Ивицата Газа (11 km). Общата дължина на сухоземните граници е 2689 km. От север на юг се простира на 1050 km, а от запад на изток – 1080 km. В тези си граници заема площ от 1 001 449 km², от които около 96% се заемат от пустинни райони. Населението към 1.1.2020 г. възлиза на 100 075 480 души. Столица е град Кайро.[1]
Територията на Египет се простира между 22°01′ и 31°40′ с.ш. и между 24°42′ и 35°48′ и.д. Крайните точки на страната са следните:
Общата дължина на бреговата ивица на Египет възлиза на 2936 km. На север бреговете на страната се мият от водите на Средиземно море (дължина на бреговата линия – 995 km), а на изток – от водите на Червено море (дължина – 1941 km). Бреговете на Средиземно море на запад от делтата на Нил са ниски, каменисти, на места стръмни, на изток – много ниски, акумулативни, с пясъчни коси, а в делтата – ниски, лагунни. Бреговете на Червено море са представени предимно от тесни пясъчни плажове, които са ограничени от високи и стръмни планини. Почти цялото крайбрежие на Червено море е обградено от широка ивица от коралови рифове.[1]
Морски периметър:
гранична зона: 24 km
шелф: 200 m дълбочина или до дълбочина на експлоатацията
недостъпна икономическа зона: 200 km
териториални води: 12 km
Релеф
Голяма част от страната представлява плато с надморска височина от 300 до 1000 m. Платото на Либийската пустиня заема около 2/3 от територията на Египет, а на изток, между долината на Нил и Червено море са разположени платата на Арабската пустиня и Нубийската пустиня. В североизточната част на Либийската пустиня преобладават каменистите и чакълестите повърхности (хамади и серири) с дълги до 650 km ивици от пясъчни възвишения. На запад лежи обширно „пясъчно море“ с бархани с височина до 300 m. В югозападната част на страната (в пределите на Либийската пустиня) се издига платото Гилф ел Кебир с височина до 1082 m. Между стръмните и каменисти склонове на платата на Либийската и Арабската пустини е врязана меридионалната долина на река Нил. Нейната дължина в пределите на Египет е около 1200 km, ширината ѝ е от 1 – 3 km на юг до 20 – 25 km на север. Платото на Арабската пустиня постепенно се повишава на изток до 2187 m, след което стръмно се спуска към Червено море и Суецкия залив. На югоизток платото на Нубийската пустиня се издига до 1977 m. На североизток в пределите на страната е разположен пустинният Синайски полуостров, като тук се издига най-високата точка на страната (връх Катерин, 2637 m). По-големите низини и равнини са привързани към приморските райони и малки участъци по долината на Нил. Те са разположени предимно в северозападните части на страната, където се намират и понижения, лежащи под морското равнище – падините Катара (-133 m) и Ел Файюм (-45 m), оазиса Сива (-17 m) и др.[1]
Геоложки строеж, полезни изкопаеми
Територията на Египет се намира в пределите на североизточната част на Африканската платформа, а големи участъци на югоизток се заемат от склоновете на Нубийско-Арабския щит на тази платформа. В пределите на щита се обособяват: Издигнатите Източни пустини, Нилската синеклиза и Нубийската антеклиза. Северозападната част на щита се заема от Либийско-Синайската зона от периферни понижения, включваща Либийско-Египетската синеклиза и гънките на Сирийската дъга. Сред разривните нарушения се обособяват множество разломи с различни направления: северозапад-югоизток, югозапад-североизток, широчинни (по паралела – запад-изток) и меридионални (север-юг). Разломите, ограничаващи грабените на Червено море, Суецкия и Арабския заливи, принадлежат към системата на Източно-Африканските разломи. Платформеният фундамент е представен от гнайси, кристалинни шисти, вулканични лави и гранити с докамбрийска възраст, конгломерати и грауваки, пронизани от гранити с абсолютна възраст 430 – 460 млн. години. Скалите на фундамента, потъвайки на северозапад, покриват седиментите на чехъла. На юг са разпространени формации от нубийски пясъчници с юрска възраст, морски глини с прослойки от варовици от маастрихта и долния еоцен и варовици от долния и среден еоцен. На север са разпространени варовици, пясъчници и глини от горния палеозой и долната креда, варовици от долната и средна креда и еоцена. Всички те са несъгласувано препокрити от олигоцен-миоценски морски пясъчници, глини, варовици и гипс. Континентални пясъци, конгломерати и глини от плиоцена и антропогена запълват долината на Нил и депресиите в северозападната част на страната.[1]
В докамбрийските скали на щита са разкрити находища на желязо, цинк, олово, калай, молибден, хром, никел, берилий, тантал, ниобий, злато, талк. С наслагите на платформения чехъл са свързани находищата на фосфорити в Тартур, Махамид, Кусейр, Сафага и др. с общи запаси около 2,5 млрд. т, железни руди (Асуан, Бахария, 371 млн. т), каменни въглища (Магара, 51,8 млн.т), манганови руди (Шарм еш Шейх, Ум Бугма и др.), а също находища на гипс, каменна соли и строителни материали. С антиклиналните гънки в зоната на периферните понижения и блоковите структури на грабена на Суецкия залив са свързани находищата на нефт и газ.[1]
Климат
Климатът на Египет е предимно пустинен, с резки денонощни колебания на температурата. Средната температура на най-студения месец (януари) е от 11 – 12 °С на север до 15 – 16 °С на юг, а на най-топлия месец (юли) – от 25 – 26 °С на север до 30 – 34°С на юг. Годишната сума на средните денонощни температури съставлява 7000 – 9000 °С, която обезпечава при наличието на влага получаването през годината на няколко реколти от селскостопанските култури, включващи най-топлолюбивите. За съжаление, в голяма част от територията на страната годишната сума на валежите е под 100 mm, поради което земеделието е невъзможно без изкуствено напояване. Само в отделни райони, по брега на Средиземно море, количеството на валежите нараства до 200 – 400 mm годишно, и, които падат предимно през зимните месеци. През пролетта е характерен силният, сух и горещ южен югозападен вятър хамсин, духащ от Сахара около 50 дни в годината.[1]
Води
Единствената постоянна река и основен източник на вода в Египет е река Нил, вливаща се в Средиземно море. Дългият над 200 km ляв ръкав Юсуф се влива в езерото Карун. При вливането си в Средиземно море Нил образува голяма делта с площ около 24 000 km², с многочислени ръкави и езера, които се съединяват с морето. След построяването на голямата Асуанска преградна стена на реката, в южната част на страната се образува огромния язовир „Насър“ с обем от 164 km³ (164 млрд. m³). Пълноводието на Нил е в края на лятото и началото на есента, но въпреки това по течението на огромната река в Судан и Египет са изградени множество по-малки преградни стени, които регулират постоянния отток на реката. Египет е страна богата на подземни води, част от които са в оазисите Харга, Дахла, Фарафра, Бахария, Сива и др., и, които се използват за напояване.[1]
Почви, растителност
Почвите и растителността на страната вследствие на крайната сухота на климата са развити много слабо. Много райони, с изключение на долината на Нил, неговата делта и оазисите, които са заети от културна растителност, са лишени от растителност. Срещат се слаборазвити скелетни почви и солончаци. Най-голяма ценност представляват почвите по долината и в делтата на Нил, сформирани от древен и съвременен алувий. Те частично са обогатяват с хранителни вещества по време на пълноводието на реката, но във връзка с прехода на земеделието от басейнова система на напояване към постоянна такава те все повече се нуждаят от изкуствени торове. В полупустините и пустините се срещат отделни видове пустинни треви и ксерофитни храсти. По данни от 1993 напояваната земеделска земя е 32 460 km², което представлява малко повече от 3% от територията на страната.[1]
Животински свят
Животинският свят в Египет е най-богат в делтата на Нил, където се срещат множество птици, живеещи постоянно или мигриращи за зимуване от Европа (щъркел, чапла, пеликан, фламинго, дива патица и др.). Във водите на Нил обитават нилски костур, тигрова риба, сом и др. В пустините и полупустините се срещат многочислени влечуги (змии, гущери), насекоми и отделни видове бозайници (чакал, хиена и др.). В резервата на Уади Ришраш (на югоизток от Кайро) изкуствено се отглежда нубийски козирог.[1]
Природни райони
В зависимост от географската ширина, релефа, геоложкия строеж, климата, водите, почвите и растителността територията на Египет се поделя на 6 природни района:
Долината на Нил – от хилядолетия се извършва изкуствено напояване и почти повсеместно е заета от културни ландшафти;
Делтата на Нил – район, създаден на основата на иригацията и културния ландшафт, съчетаващи се с езера и отделни заблатени участъци;
Либийската пустиня – най-обширния район на страната, зает от пустинни ландшафти, разнообразието на които зависи от формите на релефа и образуването на подвижни пясъци;
Арабската пустиня и северната част на Нубийската пустиня – тук господстват каменистите и чакълестите формации, изграждащи разчленени плата и възвишения;
Средиземноморско крайбрежие – низинна равнина с отделни елементи на средиземноморска природа и в значителна степен с окултурен ландшафт;
Синайски полуостров – на изток и запад е ограничен от стръмни откоси, спускащи се към Суецкия залив и залива Акаба, с полупустинен ландшафт, с временни реки (уади) и растяща по бреговете им оскъдна растителност.
Околна среда
Текущи въпроси
Обработваема земя се губи заради урбанизацията и бива навявана от пясъчните ветрове; нарастващото осоляване на почвата около Асуанскияязовир; засушаването на обработваеми почви и превръщането им в пустиня; нефтеното замърсяване заплашва кораловите рифове, плажовете и водната флора и фауна; други: замърсяване на водата от селскостопански пестициди, необработени канални води и промишлени отпадъчни води; много ограничени естествени източници на питейна вода далеч от Нил, който е единственият непресъхващ водоизточник; бързото нарастване на населението изчерпва естествените ресурси.[1]
Владее полуостров Синай – единствения естествен земен мост между Африка и останалата част от източното полукълбо и заедно с него контролира Суецкия канал – най-краткия морски път между Индийския океан и Средиземно море. Размерът на Египет и близкото му положение спрямо Израел определя той да играе своята главна роля в близко-източната външна политика.
