Формира крстален прах, който се топи при 213 °C. Незартворима е в етанол, и почти неразтворима в студена вода. Поради симетрията на молекулата си, не притежава оптична активност, въпреки че има четири хирални въглеродни атома (мезо съединение). Когато се задрява с пиридин до 140 °C, се трансформира до аломова киселина. При стапяне с концентрирана солна киселина се образува фурфурал (дикарбоксилна киселина), докато при заграяване в присъствието на бариев сулфид се получава тиофен.
С калиев хидроген сулфат формира 3-хидрокси-2-пирон, след дехидрогениране и декарбоксилиране.
Употреба
Галактаровата киселина може да се използва като заместител на тартаровата киселина при ефервесцентните таблетки.
Източници
↑ абDatenblatt Schleimsäure bei Merck, abgerufen am 18. Januar 2011.
Chisholm, Hugh, ed (1911). Encyclopædia Britannica (Eleventh ed.). Cambridge University Press.