PROFILPELAJAR.COM

Временно руско управление в България
	Временно руско управление в България
Временно правителство на България
Общи
Държавен глава	Владимир Черкаски / Княз А. Дондуков-Корсаков
Сформиране	юни 1877
Разпускане	юли 1879

Временно руско управление в България, съкратено ВРУ, е наричано управлението от руски граждански и военни власти от юни 1877 г. до юни 1879 г. на завзетите от руските войски територии в хода на Руско-турската война (1877 – 1878) и непосредствено след нея.

Подписаният предварителен Санстефански мирен договор, между Руската империя и Османската империя, определя срока на ВРУ на 2 години след договора. Сключеният по-късно многостранен Берлински договор ограничава продължителността на следвоенното ВРУ до 9 месеца след подписването на договора.^[1]^[2]

В тогавашните западни български земи (районите на Босилеград, Цариброд, но и на Кула, Берковица, Враца, Сливница, Трън), завзети от сръбски войски, тези функции по пълномощия от Русия са изпълнявани от сръбска администрация, която предявява там териториални претенции.

Сградата на Временното руско управление в Пловдив от май до октомври 1878 година

История

Временното руско управление е създадено в хода на Руско-турската война (1877 – 1878). Ръководният му орган, наименуван Канцелария за гражданско управление на освободените зад Дунава земи, е прикрепен към командването на Действащата руска армия на Балканския полуостров. Начело на канцеларията е руският императорски комисар Владимир Черкаски, а след неговата смърт (на 3 март 1878 г.) застава княз Александър Дондуков-Корсаков.^[1] (Княз Дондуков официално встъпва в длъжност на 8 май 1878 год.). Седалището на комисаря първоначално е в Пловдив (20 май - 10 октомври 1878), а след това е преместено в София, поради това, че Пловдив остава в пределите на Източна Румелия.

Княз Дондуков-Корсаков създава Съвет на управлението на императорския комисар, наричан още Централно управление на императорския комисар. За членове на съвета, които били и управители на отделите, били назначени:^[3]

генерал-майор Михаил А. Домонтович – управител на канцеларията за общи дела и дипломация,
генерал-майор Василий Г. Золотарьов – управител на военния отдел,
генерал-майор Пьотър А. Гресер – управител на отдела на вътрешните дела,
действителен статски съветник Сергей Ив. Лукиянов – управител на съдебния отдел,
действителен статски съветник Константин А. Бух – управител на финансовия отдел (от октомври 1878 г.),
проф. Марин Дринов – управител на отдела на народното просвещение и духовните дела,
действителен статски съветник Лев Тухолка – началник на централното управление на митническата част (от октомври 1878 г.)
Към съвета се числели също екзархът и всички български екзархийски архиереи.

Задачите на управлението са: да се изгради основата на българската държавно-правна организация, да се възстанови нормалния живот, да се оказва всестранно съдействие на руската армия. В освободените градове са създадени български административни учреждения. Създават се градски управителни съвети, съдебни и полицейски органи. Основна административна единица е губернията.

Губернатори назначени от княз Дондуков-Корсаков (май 1878)^[4]
Губерния	Губернатор	Вице-губернатор
Русенска	генерал-майор В. Акимов	Марко Балабанов
Адрианополска (Одрин)	генерал-майор Липинский
Филипополска (Пловдив)	ген.-м. Гибш фон Гростал	Тодор Бурмов
Варненска	Павел Баумгартен
Софийска	Пьотр Алабин	полковник Лукашев
Видинска	Лев Тухолка
Търновска	камер-юнк. Щербинский	Драган Цанков
Сливенска	с. с. Иванов
Тулчанска	н. с. Белоцерковец	Никола Даскалов

Ръководството на администрацията се осъществява от канцеларията на императорския комисар. Освен руски офицери и чиновници, в тях работят и голям брой българи, сред които освен Марин Дринов са и Марко Балабанов, Димитър Греков, Тодор Бурмов, Васил Караконовски, Киряк Цанков, Илия Цанов, Христо Стоянов, Константин Кесяков, Иван Кишелски, Петър Оджаков, Димитър Карамфилович.^[1]

Приети са голям брой нормативни актове (временни правила) за устройство на войската, съдилищата, училищата, полицията, медицинските управления и пощенското дело. Въвежда се задължително първоначално образование, задължителна военна служба за мъжете на възраст от 20 до 30 години, основана е Българската народна банка, а за официален език е определен българският.

Временното руско управление свиква Учредителното събрание, което приема Търновската конституция. През април 1879 г. свиква Първото велико народно събрание, което избира Александър I Батенберг за български княз.

Като главна задача на ВРУ съгласно Берлинския договор е определено създаването на васалната държава Княжество България и на автономната османска област Източна Румелия. Администрацията е ръководена от канцеларията на императорския комисар и от Съвет за управление, подпомаган от 7 отдела.

Временното руско управление и Европейската комисия за Източна Румелия устройват също и автономната област Източна Румелия.

Паметна плоча на сградата в Пловдив на ВРУ на България, 1878 г.

На 19 май 1879 г. Временното руско управление предава властта в Източна Румелия на генерал-губернатора Алеко Богориди, а на 25 юни с.г. – в Княжество България на българския княз Александър I Батенберг. С тези си актове Временното руско управление прекратява своето съществуване.

Съгласно Берлинския договор разходите по издръжката на Временното руско управление формират окупационния дълг на Княжество България и Източна Румелия. Дългът е изплатен частично до 1902 година (за княжество България), остатъкът (за Източна Румелия) е напълнo опростен от Русия след Първата световна война.^[5]

Създаване на военни сили

Началото на българската армия е поставено като от Българското опълчение е създадена „Българска земска войска“ на основата на Временните правила за Българската земска войска от 25 април (7 май нов стил) 1878 г. и със заповед № 1 от 8 юли (20 юли нов стил) 1878 г. на княз Александър Дондуков-Корсаков. Щабът на войската по това време се намира в Търново. На 10 юли (22 юли нов стил) 1878 г. със заповед № 3 отново на Дондуков-Корсаков, 12-те пехотни дружини от българското опълчение са преименувани в дружини от Българската земска войска.^[6] Тъй като бившият началник на българското опълчение генерал-майор Вадим Давидов е уволнен от армията поради влошаване на здравословното му състояние, на 12 юли (24 юли нов стил) за началник на Българската земска войска е назначен генерал-майор Александър Шелейховски, а за началник на щаба полковникът от генералния щаб Липранди. За началник на българската артилерия е назначен полковникът от гвардейската конна артилерия Лесовой. За завеждащ инженерната и сапьорната част – военният инженер щаб-капитан Саранчов.

С Указ № 23 от 17 юли 1879 г. се създава Военното министерство. На 17 декември 1879 г. влиза в сила Привременно положение за Българската войска, което изпълнява ролята на първи закон на въоръжените сили, които вместо „земска“ вече се наричат кратко и ясно – Българска войска^[7].

Източници

↑ ^а ^б ^в Българските държавни институции 1879 – 1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 54 – 55.
↑ Николова В., Куманов М., Кратък исторически справочник, т. III, С., 1983, с. 148
↑ Тенев, Михаил. Живот и дейност. Т. 1. София, Българска народна банка, 2014. ISBN 978-954-8579-48-3. с. 33-34.
↑ Овсяний, Н. Русское управление в Болгарии в 1877-78-79 гг. Т. II Российский Императорский Комиссар в Болгарии, генерал-адъютант князь А. М. Дондуков-Корсаков (1906). Санкт Петербург, Руска империя, Военно-Исторической Коммиссий Главнаго улравления Генеральнаго Штаба, 1906. с. 14.
↑ Аврамов, Румен. Комуналният капитализъм: Т.I. София, Фондация „Българска наука и култура“ / Център за либерални стратегии, 2007. ISBN 978-954-90758-7-8. с. 491 – 492.
↑ Попов, Васил, Цветана, Иванова, Йонка, Велкова. Българската земска войска 1878 – 1879 г. София, Държавно Военно Издателство, 1959. с. 60.
↑ ИО, Отдел. Българска армия // Министерство на отбраната на Република България. Посетен на 5 март 2022.