Везник

Везник
Άγιο Πνεύμα
Гърция
41.1022° с. ш. 23.68° и. д.
Везник
Централна Македония
41.1022° с. ш. 23.68° и. д.
Везник
Сярско
41.1022° с. ш. 23.68° и. д.
Везник
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемДовища
Географска областДарнакохория
Надм. височина334 m
Население1954 души (2001)
Пощенски код620 48
Телефонен код2321

Везнѝк (на гръцки: Άγιο Πνεύμα, Агио Пневма, катаревуса: Άγιον Πνεύμα, Агион Пневма, до 1930 година Μόνοικον, Моникон,[1] до 1927 Βεζνίκον, Везникон[2]) е село в Гърция, дем Довища, област Централна Македония.

География

Селото е разположено на около 5 километра северно от демовия център Тополян (Хрисо), източно от град Сяр (Серес) в Сярското поле, в южното подножие на планината Сминица (Меникио). В северната част на селото е разположен манастирът „Свети Илия“.[3]

История

Етимология

Според Йордан Н. Иванов името е изчезналото съществително вез, бряст, запазено в другите славянски езици.[4]

Античност

На хълма в южния край на селото са открити следи от праисторическо селище. На хълма Градище (Градискос) са открити останки от древно укрепено селище. Околността е богата на минерали и има доказателства за железни мини. Също така на няколко километра северозападно от селото е открита римска мраморна кариера от императорския период.[5]

В Османската империя

Стара чешма в село Везник

През XIX век Везник е голямо гръцко дарнашко село, числящо се към Сярската кааза на Отоманската империя. Енорийската църква „Света Параскева“ е от 1805 година. Край селото в 1857 година е построен манастирът „Свети Дух“, а в 1872 година – манастирът „Свети Константин“.[6][7] Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Весникон (Vesnikon) живеят 1440 гърци.[8] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Везнико (Vezniko) е посочено като село със 177 домакинства, като жителите му са 30 мюсюлмани и 400 гърци.[9]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:

„ Везник, доста големко село със 110 къщи и 260 жители гърци. Разположено е при полите на Боздаг на И от града, на разстояние 1/2 час. Пътят от града за селото е прав, равен; а от Мъглен и Дряново удолен и каменист. Околната част на полето е твърде плодородна и между другото дава добро качество тютюн и грозде. До Везник, малко на З е и новият манастир „Св. Дух“, на прекрасно местоположение, от дето се виждат всичките села по Сярското поле. Има гръцка църква и гръцко училище „Св. Констандин“.[10] “

Във втората половина на XIX век в района на Везник действат Филип войвода заедно с Делиолан Костадин и Милю войвода като избиват турци по Боздаг и Кърлуковското поле.[11]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 1245 жители, от които 125 турци и 1120 гърци.[12] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Везник (Veznik) се състои от 1380 жители гърци и в селото работи гръцко начално училище.[13]

В Гърция

През Балканската война селото е завзето от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1926 година селото е прекръстено на Моникон, но промяната влиза официално в регистрите в 1927 година. В 1930 година селото е прекръстено на Агион Пневма, в превод Свети Дух.[14]

В 1929 година е изградена старостилната църква „Свети Георги“.[7] В 1964 година е построен манастирът „Въздвижение на Светия кръст“,[15] а в 1990 година - манастирът „Свети Илия“.[3]

Прекръстени с официален указ местности в община Везник на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Какавудия[16] Κακαβούδια Салиагия Σαλιάγκια[17] местност на ЮЗ от Везник и на И от Субашкьой[16]
Грилас[16] или Грилияс Γκρίλιας Символи Συμβολή[17] местност на З от Везник и на СИ от Субашкьой[16]
Кракори[16] Κράκορι Фонаклас Φωνακλάς[17] местност в Сминица на СИ от Везник[16]
Драница[16] Ντρανίτσα Кранорема Κρανορεμα[17] река на З от Везник[16]
Мамей Μαμέϊ Мана Μάνα[17]
Гозани[16] Γκοζάνης Дросерон Рема Δροσερόν Ρέμα[17] река в Сминица на СИ от Везник, десен приток на Драница[16]
Гозани[16] Γκοζάνης Дросерон Δροσερόν[17] местност в Сминица на ССИ от Везник[16]
Дол Карпа[16] Ντόλη Κάρπα Мандили Μαντήλι[17] връх в Сминица на ССИ от Везник (1203 m)[16]
Нани[16] Νάνι Кимисмени Κοιμισμένη[17] връх в Сминица на ССИ от Везник[16]
Блисна[16] Μπλισνά Кондино Рема Κοντινό Ρέμα[17] река в Сминица на СИ от Везник, десен приток на Драница[16]
Дреновска река или Куру[18] Τρανό Κουρί Ксеро Рема Ξερό Ρέμα[17] река в Сминица на СИ от Везник и на И от Дряново, десен приток на Драница[18]

През 1974 година в селото е заснет филмът „По незначителна причина“ («Δι’ ασήμαντον αφορμήν») на режисьора Тасос Псарас.

Личности

Родени във Везник

Външни препратки

Бележки

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ а б Ιερά Μονή του Προφήτη Ηλία // Μοναστήρια της Ελλάδος. Посетен на 26 юни 2017.[неработеща препратка]
  4. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 89.
  5. ↑ Dimitrios C. Samsaris. A history of Serres (in the Ancient and Roman times) Архив на оригинала от 2018-06-24 в Wayback Machine., Thessaloniki 1999, p. 161 – 162 (Website of Municipality of Serres)
  6. ↑ Ιερός Ναός Αγίας Παρασκευής // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 31 октомври 2014.
  7. ↑ а б Μνημεία της Κοινότητας Αγίου Πνεύματος // Δαρνακοχώρια. Архивиран от оригинала на 2014-01-28. Посетен на 2 януари 2018.
  8. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 43. (на френски)
  9. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 124.
  10. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 838.
  11. ↑ Из спомените на Спас Прокопов // Литературен алманах „Струма“. София, „Народна младеж“, 1984. с. 169.
  12. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
  13. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200-201. (на френски)
  14. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  15. ↑ Διακοπές // In.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-02. Посетен на 2 януари 2018.
  16. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  17. ↑ а б в г д е ж з и к л Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1042. (на гръцки)
  18. ↑ а б Dráma GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“