Огромната стойност и неикономичност в експлоатацията принуждава британското Адмиралтейство да премине към строителство на доста по-малките бронепалубни крайцери от типа „Диадем“.
Конструкция
Необикновен проект, останал в историята като най-големите бронепалубни крайцери, корабите от типа „Паурфул“ към момента на своето влизане в строй са най-големите крайцери, а по своята водоизместимост са на нивото на ескадренните броненосци от периода, а също така са и най-дългите военни кораби в света за периода.
Двата крайцера от типа „Паурфул“ са заложени в 1894 г. и са представени на изпитания през 1896 г., но проблемите с недостатъчно усвоената силова установка с водотръбни котли, за първи път поставени на голям гораб от британския флот, задържат приемането им на въоръжение до 1897 – 1898 г. Проблемите със силовата установка на корабите от серията така и не са отстранени до края на службата им, но въпреки това, зададените по проект 22 възела ход и далечина на плаване от 7000 морски мили са достигнати.
Ранните години на своята служба крайцерите тип „Паурфул“ минават в Далечния изток, а в 1899 г., в хода на англо-бурската война, оперативно доставят в Капската колония две бригадиморска пехота. В периода 1902 – 1904 г. крайцерите са модернизирани с добавянето на четири 152 mm оръдия и преработване на котлите за работа с нефт. Вследствие на съмнителната им бойна ценност и отсътствие на ясна тактическа роля, голяма част от времето след модернизацията крайцерите от типа „Паурфул“ са в резерва. Към началото на Първата световна война „Паурфул“ и „Терибъл“ окончателно остаряват и в 1912 и 1915 г. са прекласифицирани на учебен кораб и плаваща казарма. В тези роли се използват до своето окончателно изваждане от флота и утилизиране в периода 1929 и 1932 г.
Оценка на проекта
Независимо от използването на технически новости – електрозадвижване за насочване на оръдията на главния калибър и водотръбните котли на „Белвил“ – „Паурфул“ и „Терибъл“ са неуспешни кораби. Бронираната палуба със скосовете, казематите на средната артилерия и барбетите на оръдията от ГК са толкова несъвършена защита в боя, че тези огромни, слабоманеврени кораби често са наричани „големи плаващи мишени“[2].
Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.
Gröner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugträger, Kreuzer, Kanonenboote (нем.). – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3763748006.