|
Батиста Висконти
| Батиста Висконти | |
 |
| | Роден |
сред. на 40-те г. на 15 век
|
|---|
| Починал |
|
|---|
|
| Род | Висконти |
|---|
| Баща | Франческо Висконти |
|---|
| Майка | Елизабета Бусони |
|---|
| Съпруга | Джована Пустерла |
|---|
| Деца | Луиджи Висконти
Отоне Висконти
Ермес Висконти
Лучия Висконти
Франческо Висконти |
|---|
Батиста Висконти (на италиански: Battista Visconti, * сред. на 40-те г. на 15 век, † 18 септември 1516) е съгосподар на Сома Ломбардо и Анядело.
Произход
Той е син на Франческо Висконти († сл. 1474) и Елизабета Бусони. Негови дядо и баба по бащина линия са Джанбатиста Висконти и Регола Галеаци, а по майчина – Франческо Бусоне, граф на Карманьола, и Антония Висконти от Йераго.
Биография
Той е един от най-важните представители на миланската гибелинска партия, подкрепящ Сфорца през целия си живот. Умира през есента на 1516 г.
През 1467 г., поради конфликти с херцог Галеацо Мария Сфорца, бяга от Милано с Джироламо Олджати (по-късно сред убийците на херцога в заговора от 26 декември 1476 г.); по същото време баща му Франческо е отстранен от Тайния съвет и гневът на херцога пада и върху братовчедите му Франческо Кастильони ди Кашаго и Бернабо Сансеверино.
След провала на регентството на Бона Савойска и падането на Чико Симонета, силно желано от Пиетро Пустерла (тъст на Батиста), Висконти започва своя политически възход в сянката на двора на Лудовико Мавъра и успоредно с кариерата на неговите братовчеди Антонио и Галеацо Висконти.
Брак и потомство
∞ за Джована Пустерла, дъщеря на Пиетро Пустерла, от която има пет деца:
- Луиджи Висконти, рицар
- Ото Висконти, църковно лице
- Ермес Висконти (†1521), ∞ за Бианка Мария Скапардоне (1500, † 1526)
- Лучия Висконти, ∞ за Антонио Палавичино
- Франческо Висконти († ок. 1526), военен
Източници
- Pompeo Litta, Famiglie celebri d'Italia, Torino 1819, vol. I, Visconti, tav. XVI
- Caterina Santoro, Gli uffici del dominio sforzesco (1450-1500), Milano 1948, с. 22, 319, 408
- Maria Francesca Peroni, Proprietà, diritti e giurisdizioni dei Visconti a Somma e nel suo territorio nel XV secolo, tesi di laurea, Università degli Studi di Milano, relatore G. Soldi Rondini, a.a. 1990-1991, с. 29–30
- Riccardo Fubini, Osservazioni e documenti sulla crisi del ducato di Milano nel 1477 e sulla riforma del consiglio segreto ducale, в Italia quattrocentesca. Politica e diplomazia nell'età di Lorenzo il Magnifico, Milano 1994, с 107–135, с. 125
- Franca Leverotti, “Governare a modo e stillo de' Signori ...”. Osservazioni in margine all'amministrazione della giustizia al tempo di Galeazzo Maria Sforza duca di Milano (1466-67), Firenze 1994, а. 24-25, бел. 65
- Letizia Arcangeli, Gentiluomini di Lombardia. Ricerche sull'aristocrazia padane del Rinascimento, Milano 2003, с. 53, 57 и бел.,с. 134-135 и бел.
- Stefano Meschini, Luigi XII duca di Milano. Gli uomini e le istituzioni del primo dominio francese (1499-1512), Milano 2004, с. 418-419, бел. 429
- Stefano Meschini, La Francia nel ducato di Milano. La politica di Luigi XII (1499-1512), Milano 2006, vol. I, с. 157-161 и бел., vol. II, с. 1072-1073 и бел. 43
- Letizia Arcangeli, Alle origini del Consiglio dei sessanta decurioni: ceti e rappresentanza a Milano tra Massimiliano Sforza e Francesco I di Valois (maggio 1515-luglio 1516), в Con la ragione e col cuore. Studi dedicati a Carlo Capra, Milano 2008, с. 33-75, с. 40-46
- Edoardo Rossetti, «Chi bramasse di veder il volto suo ritratto dal vivo». Ermes Visconti, Matteo Bandello e Bernardino Luni: appunti sulla committenza artistica al Monastero Maggiore“, Archivio Storico Lombardo” 2012
|
|
