Според документ от 1209 г. Арнолд фон Хюкесваген и съпругата му Адела (Аделхайд) подаряват собствености в Хонрат (в Ломар) на „манастир Грефрат“ (в Золинген).[1]
През 1228 г. Арнолд действа между дворовете на Англия и Бохемия. В Бохемия по-късно се намира резиденцията на графовете на Хюкесваген. През 1230 г. той е свидетел в Рейнланд, от 1234 г. в Бохемия и Моравия. Там той построява замъците „Стари Жичин“ и „Хуквалди“, по търговския път от Моравия за Краков.
На 14 юли 1240 г.[2] заедно със съпругата си и син му Франко той дарява на „манастир Щайнфелд“ собственостите си в Рьондорф.
През 1260 г. графството Хюкесваген е продадено на графовете на Берг, и Хюкесвагенирите се местят в Моравия.
Фамилия
Арнолд фон Хюкесваген се жени за Адела (Аделхайд) или Юта фон Хукесваген († сл. 1274). Те имат децата:[3]
София фон Хюкесваген († сл. 1310), омъжена I. сл. 1269 г. за Вилхелм III цу Френц († 1279), II. сл. 1277 г. за Герхард I фон Дик († сл. 1318)
Франко († пр. 1277), граф на Хюкесваген на 6 юли 1260 г., и господар в Моравия (Лахай/Lašsko), женен за Троицлава и има два сина: Блудо и Хайнрих де Врибурх.
Хайнрих, каноник 1260 г. в „манастир Гереон“ в Кьолн
Еберхард
Адела
Алайдис
Агнес.
Литература
Lutz Jahr: 900 Jahre Hückeswagen 1085 – 1985. Hückeswagen 1984.
Gregor Wolny: Die Markgrafschaft Mähren, topographisch, statistisch und historisch dargestellt. Band I: Prerauer Kreis, Brünn 1835, S. 176
GeneaNet, DL Genealogie.
Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. VII, Tafel 118.
Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XVII, Tafel 125C.
Източници
↑Theodor Josef Lacomblet: Urkundenbuch für die Geschichte des Niederrheins. Band II (1846), 25, S. 15.
↑Theodor Josef Lacomblet: Urkundenbuch für die Geschichte des Niederrheins. Band IV (1858), 660, S. 800.
