Конрад фон Рененберг (на немски: Conrad von Rennenberg; Konrad zu Rennenberg; † 1249) е първият известен господар на замък Рененберг над Линц ам Райн в Рейнланд-Пфалц.
През 1217 г. Конрад фон Рененберг е споменат със синовете му в документ за замък Рененберг на архиепископЕнгелберт I фон Кьолн († 1225).
През средата на 13 век графиня Мехтхилд фон Ландсберг-Сайн († ок. 1291), съпругата на граф Хайнрих III фон Сайн († 1247), получава замък Рененберг от наследството на майка ѝ Юта (Юдит), дъщеря наследничка на ландграфЛудвиг III от Тюрингия. На 20 януари 1248 г. Мехтхилд фон Сайн продава замъка Рененберг и други замъци за 2000 марки на Кьолнския архиепископ курфюрстКонрад фон Хохщаден († 1261). През 1250 г. Мехтхилд сключва с курфюрст Конрад фон Хохщаден един договор, според който след смъртта ѝ замъкът Рененберг и останалата ѝ собственост отиват на Курфюрство Кьолн.[1]
Благородническата фамилия фон Рененберг измира през 1585 г.
Конрад фон Рененберг († 18 декември сл. 1256), дякон на катедралата в Кьолн
Ото фон Рененберг, приор в Св. Андреас в Кьолн
Гумперт фон Рененберг
Беатрикс фон Рененберг, омъжена за Дитрих фон Дерне
Гуда фон Рененберг († сл. 1268), омъжена за Арнолд фон Хамерщайн, бургграф на Райнек (* ок. 1244; † сл. 1288), син на бургграф Йохан I фон Хамерщайн
Елиза фон Рененберг († сл. 1257), абатиса на Вилих и Шварцрейндорф
двама незаконни сина:
Алберт фон Рененберг(† сл. 1262), каноник в Св. Гереон в Кьолн
Йохан фон Рененберг, каноник в Св. Андреас в Кьолн
Литература
Ulrike Höroldt: Die Familie Rennenberg im Kölner Domkapitel. In: Kölner Domblatt 57 (1992), S. 145 – 184.
Elli Lind: Die Freiherren von Rennenberg. Geschichte eines rheinischen Geschlechts. Köln: Selbstverlag der Gesellschaft, 1968, 28 Seiten. (Veröffentlichungen der Westdeutschen Gesellschaft für Familienkunde. NF, 2)
Dieter Siebert-Gasper: Der Rennenberg-Codex. Der Codex 149 der Kölner Dombibliothek und die Edelherren von Rennenberg im Kölner Domkapitel des 14. Jahrhunderts, Köln 2008 (= "Libelli Rhenani", Bd. 23)
Thomas Bohn: Gräfin Mechthild von Sayn (1200/03 – 1285). Eine Studie zur rheinischen Geschichte und Kultur. Böhlau, Köln u. a. 2002, ISBN 3-412-10901-0 (Rheinisches Archiv 140), (Trier, Univ., Diss., 1996)].
Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. VII, Tafel 147.
Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXIX, Tafel 144.
GeneaNet, DL Genealogie.
Източници
↑Hellmuth Gensicke: Landesgeschichte des Westerwaldes. Historische Kommission für Nassau, Wiesbaden 1999, S. 201, 202, 320; ISBN 3-922244-80-7