Антон I Саксонски (на немски: Anton Clemens Theodor Maria Joseph Johann Evangelista Johann Nepomuk Franz Xaver Aloys Januar, „der Gütige“, * 27 декември1755, Дрезден, † 6 юни1836, дворец Пилниц при Дрезден) от линията Албертини на род Ветини, е от 1827 до 1836 г. вторият крал на Саксония.
Антон наследява на 5 май 1827 г. като крал на Саксония най-големият си брат Фридрих Август I (1750 – 1827), който умира без мъжки наследник. 71-годишният Антон е без опит в управлението. През септември 1830 г. Антон взема за съ-регент племенника си Фридрих Август II, син на по-малкия му брат принц Максимилиан от Саксония (1759 – 1838).
∞ 2. 18 октомври 1787 в Дрезден за ерцхерцогиня Мария Терезия Австрийска (* 14 януари 1767, † 7 ноември 1827), дъщеря на император Леополд II от Австрия и на съпругата му Мария-Лудовика Бурбон-Испанска, инфанта на Испания, от която има четири деца, които умират малко след раждането:
Мария Луиза Саксонска (* 14 март 1795, † 25 април 1796)
Фридрих Август Саксонски (*/† 5 април 1796)
Мария Йохана Саксонски (* 5 април 1798, † 30 октомври 1799)
Мария Терезия Саксонски (*/† 15 октомври 1799)
Източници
Heinrich Theodor Flathe: Anton (König von Sachsen). Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 493.* Birgit Hilbig: König Anton ist zurück. In: Sächsische Zeitung, 24. Mai 2000, S. 11.
Holborn, Hajo (1982). A History of Modern Germany: 1840 – 1945. Princeton: Princeton University. p. 846. ISBN 0-691-05359-6.
Quinger, Heinz (1999). Dresden und Umgebung: Geschichte, Kunst und Kultur der sächsischen Hauptstadt. Mair Dumont Dumont. p. 319. ISBN 3-7701-4028-1.