Антон Попстоилов
Антон Попстоилов Ников (изписване до 1945 година : Антонъ попъ Стоиловъ Никовъ ) е български историк , фолклорист и етнограф , академик на Българската академия на науките от 1906 година.[ 1] [ 2]
Антон Попстоилов е роден в 1869 година в многочисленото семейство на поп Стоил в село Лешко , днес в България, тогава в Османската империя. Брат е на фолклориста Христо Попстоилов . Основно образование завършва в Дупница . В 1890 година завършва с втория випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия .[ 3] Прилеп , а след учителстването завършва славянска филология във Висшето училище в София в 1897. За една година (1897 – 1898) е учител в Солунската българска мъжка гимназия . В следващата година е директор на Битолската българска класическа гимназия , а след това за две години (1899 – 1901) е директор на Солунската българска девическа гимназия . Едновременно от 1899 до 1903 учителства в Солунската българска мъжка гимназия. От 1903 до 1904 година е директор на Одринската българска мъжка гимназия и на петокласното девическо училище. Ученикът му от Одринската гимназия Дамян Калфов пише за него:
„
Висок, мургав човек с твърде строг израз на лицето. Също известен учен, етнограф или фолклорист, но единичкото изключение – не го обичахме твърде. Голямата му задълбоченост в науката ли го правеше такъв, или по природа си беше малко грубичък и недодяланичък, но... не го обичахме твърде.[ 4]
“
От Одрин Попстоилов отива в Сяр , където е директор на Сярското българско педагогическо училище за три години (1904 – 1907). В следващите две години (1907 – 1909) се завръща в Солун като директор на Солунската българска мъжка и търговската гимназия. След това отново е директор за една година (1909 – 1910) в Одринската българска мъжка гимназия.
От Одрин се мести в Цариград , където от 1910 до 1913 е главен екзархийски училищен инспектор. В 1913 година изпълнява длъжността главен секретар на Екзархията.[ 5] София , където от 1918 до 1921 е директор. След това отново е уредник там до смъртта си в 1928 година.[ 6] Втора българска армия и обикаля Охрид , Скопие , Велес , Крива паланка , Сярско и Драмско в издирване на исторически и етнографски паметници.[ 7] Горноджумайското македонско благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[ 8] Македонския научен институт .[ 9]
За него професор Христо Вакарелски пише:
„
Като просветен деец, сътрудник и директор на Етнографския музей, като действителен член на Българската академия на науките и като гражданин Антон Попстоилов беше голям патриот и добросъвестен изследовател, който даваше пример на трудолюбие и всеотдайност към науката. Показалецът е най-добрият научен труд в България в тази област. А. Попстоилов не се възгордяваше, а работеше упорито и тихо. Той беше много ценен учен. На ръст беше едър – някъде около два метра висок. Ходеше винаги с бастун, но не се подпираше на него, а само го размахваше. Неговата кариера бе работата.[ 10]
“
Доклад на Антон Попстоилов до екзарх Йосиф за солунското българско образцово основно училище „Свети Климент“ през първото полугодие на учебната 1900/1901 г. 14 февруари 1901 г.
Антон Попстоилов е автор на 258 заглавия, от които няколко монографии и много статии и студии. Освен родния си край изследва и други райони. Пише статии за Царево село , Малешевско , Леринско , Мариовско , Прилеп, Битоля , Велес , Добърско , Одринско, Корчанско , Враня , София и посещава и изследва различни манастири. Отделя голямо внимание на изследването на Зарово . Пише в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина “, „Периодическо списание “, „Известия на Народния етнографски музей“ и други.
Попстоилов сравнява различни мотиви и теми от народното творчество. Изучава работата на първите български фолклористи и работи върху систематизацията на българския фолклор, като издава първата библиография в българската фолклористика – „Показалец на печатаните през ХІХ век български народни песни“ (2 части 1916 – 1918).[ 11]
Учителският персонал от Прилепското българско училище от 1892 – 1893 година. Антон Попстоилов, Йордан Янчулев , Спиридон Мирчев , Козма Георгиев , доктор Йордан Бомболов (директор), Пере Тошев , Даме Груев , Георги Трайчев и Никола Смичков . Втори ред: Йордан Попкостадинов , Неделко Дамянов , Илия Хаджитошев , Илия Иванов , Никола Радославов, Константин Трифонов, Стойче Димов и Ангел Воденичаров „Български книжовници от Македония“, ΙΙ, 1928 г. „Описание на Царево село (Пианечка нахия)“ (1890)
„Бележки из Малешевската област и съседните ѝ планини“ (1891 – 1892)
„Тросковский манастир *Събор Св. Архангел Михаил*“. Вестник „Новини“, брой 9, год. IV, стр. 1 – 2, Цариград, 19 октомври 1893 г. в „Библиотека Струмски“ „Петко Колев“. Вестник „Новини“, брой 19, год. IV, стр. 2 – 3, Цариград, 23 октомври 1893 г. в „Библиотека Струмски“ „Сънища и тълкуването им у народа“ (1896 – 1897)
„Магии за любов и вреда“ (1898)
„Стрижба“ (1900)
„Пари за превоз. Погребален обичай“ (1900)
„На гости в Зарово и Висока“ , статия от Антон Попстоилов публикувана в сп. „Българска сбирка“, книжка X, год, VII, София, 1900 г.„Молба за дъжд“ (1901)
„По възраждането на българите в град Сяр“ , публикувано в „Архив на Министерството на народното просвещение“, год. II, кн. 2, София, 1910 година„Грамада“ (1910)
„Архимандрит Йона Маджаров“ , статия от Антон Попстоилов за архимандрит Йона Маджаров, публикувана във в-к „Вести“, брой 130, Цариград, 1911 година„Спомени от Солунската българска мъжка гимназия „Св. Кирил и Методи“ , публикувано в сп. „Училищен преглед“, кн. III, София, 1913 година„Неколко български прекори от Македония и Одринско“ , публикувано в „Списание на Българската академия на науките“, книга X, София, 1915 година„Показалец на печатаните през ХІХ век български народни песни“. Т. I. 1815 – 1860. София, 1916 „Показалец на печатаните през ХІХ век български народни песни“. Т. II. 1861 – 1878. София, 1918 „Документи и бележки от миналото на българите в Македония“ (1918)„Фолклорният сборник на Раковски“ (1921)
„Войник на сватбата на жена си“ (1921)
„Ламите и змейовете в народната поезия“ (1921)
„Славянски вярвания за небесната дъга“ (1924)
„Ръкописната фолклорна сбирка на Найден Геров“ (1925)
„Български, аромънски и албански фолклор“ (1926)„Спомощници от Македония на български печатани книги 1814 – 1877“ , публикувано в сп. „Известия на Народния етнографски музей“, книга VI, София, 1926 година„Петко Р. Славейков и българският фолклор“ (1927)
„Предвестие за падане на царство“ (1927)
"Български книжовници от Македония, Т. I, 1704 – 1878" , София, 1922 година„Български книжовници от Македония, Т. II, 1879 - 1912.“, София, 1928 година
„Принос към македонските говори“, публикувано в сп. „Slavia; Casopis Pro Slovansko Filologii“, Praha, 1928 година „Преглед на славянските ръкописи в Зографския манастир“
„Битови песни“ I и II книга
„Принос към македонските говори“
„Редукция на гласните звукове а, е, о в заровско-височкия говор“
„Село Зарово, Солунско“ (1979 посмъртно) "В Цариград през Балканската война" , публикувано в сп. "Отечество", кн. 4 и 5, год. II, април и май, 1915 година"Наука и шовинизъм" , публикувано във в-к "Македония. Орган на македонската емиграция в България", год. II, бр. 499, София, 11 юни 1928 година"Веркович като народен будител (Из автобиографията на архим. Йона Маджаров)" , публикувано във в-к "Македония", год. I, бр. 101, София, 11 февруари 1927 година"Български народни умотворения; Материял за Българския речник из Горно-Джумайско" , публикувано в "Периодическо списание на Българското книжовно дружество в Средец", год. VIII, книга XXXIX и XLI–XLII, София, 1892-1893 година"Един документ по църковната борба в с. Долен (Неврокопско)" , публикувано в сп. "Македонски преглед", год. I. книга II, София, ноември 1924 година"Стоян Костов (1832 – 1897)" , публикувано във в-к "Македония", год. I, бр. 151, София 13 април 1927 година"Насте Стоянов" , публикувано в сп. "Македонски преглед", год. I. книга 1, София, юли 1924 година
↑ Енциклопедия „Пирински край“ , том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1 . с. 141.↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 471.
↑ Кандиларовъ, Георги Ст . Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) . София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 110.↑ Спомени на Дамян Калфов, в: Борбите в Македония и Одринско. 1878 – 1912. Спомени, Български писател, София, 1981, стр. 58.
↑ Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912 – 1919 година // Исторически преглед 65 (1 – 2). София, Институт по история при БАН, 2009. с. 86. ↑ Динчев, Костадин. „Антон Попстоилов и неговото изследване на село Зарово“ .↑ Петров, Петър Хр. (ред.) Научна експедиция в Македония и Поморавието (1916). София, 1993. стр. 293 – 326.
↑ НБКМ-БИА C VIII 38
↑ Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.↑ Попстоилов, Антон. Село Зарово, Солунско. Историко-фолклорно и езиковедско изследване, Издателство на БАН, София, 1979, стр. 5. ↑ Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 374.
