PROFILPELAJAR.COM

Андроновска култура
	Андроновска култура
	Андроновска култура в Общомедия

Андроновската култура е общото наименование на група археологически култури от бронзовата епоха, обхващащи части от Южен Сибир и Централна Азия в периода 22-11 век пр.н.е. Наречена е на село Андроново в долината на река Енисей, Южен Сибир, където през 1914 година са открити няколко гроба със скелети в свито положение и богато украсена керамика.

Характеристики

Смята се, че хората от андроновската култура откриват колесницата с колела със спици (края на 21 век пр.н.е.). Разкопките при Синтаща са известни със специфичните погребения с колесници. Те са открити в кургани, в които са оставяни също части или цели животни (кон и куче). Синтаща често се сочи като най-старият протоиндо-ирански обект. Предполага се, че обитателите на селището все още са говорели общ протоиндо-ирански език.

Хората от андроновската култура добиват медна руда в Алтай. Те живеят в села от по десетина наколни дървени къщи с размери до 30 на 60 m. Погребенията се извършват в каменни ковчези или в заровени дървени камери оградени с камък. Смята се, че икономиката им се основава на животновъдството, главно отглеждане на коне и говеда, но също овце и кози. Има свидетелства и за наличие земеделие.

Периодизация и разпространение

В андроновската култура се различават поне четири подкултури, като общата посока на разпространение е на юг и изток:

Синтаща-Петровка (22-17 век пр.н.е.) – Южен Урал, Северен Казахстан
Алакул (21-15 век пр.н.е.) – между Амударя и Сърдаря, в Къзълкум
Фьодорово (15-13 век пр.н.е.) – Южен Сибир
Алексеевка (12-11 век пр.н.е.) – Източен Казахстан

Интензивно разширение на културата на изток се наблюдава в средата на 2 хилядолетие пр.н.е., когато тя достига до Алтай.

Географското разпространение на андроновската култура е трудно да се определи с голяма точност. На западния край между Волга и Урал тя се застъпва с приблизително съвременната, но различна, срубненска култура. Там взаимното влияние на двете култури е силно и продължително и керамика в стила на Фьодорово е открита на запад до днешен Волгоград.

На изток андроновската култура достига до Минусинската котловина, застъпвайки се там с по-ранната афанасиевска култура. Отделни находки са разпръснати на юг до Копет Даг (Туркменистан), Памир (Таджикистан) и Тяншан (Киргизстан). Северната граница грубо съответства на началото на тайгата.

Наследство

В Южен Сибир и Казахстан андроновската култура е наследена от карасукската култура (15-9 век пр.н.е.), която се определя от някои изследователи като неиндоевропейска, а от други – като протоиранска.

На запад андроновската култура е последвана от срубненската култура. Първите исторически народи, свързвани с този регион са кимерийците и скитите, мигрирали в днешна Украйна (9 век пр.н.е.) и през Кавказ в Анатолия и Асирия (8 век пр.н.е.).

Източници

Nicolo Di Cosmo, „The Northern Frontier in Pre-Imperial China“, Cambridge History of Ancient China (pp. 885 – 966) ch. 13.
Jones-Bley, K.; Zdanovich, D. G. (eds.), „Complex Societies of Central Eurasia from the 3rd to the 1st Millennium BC“, 2 vols, JIES Monograph Series Nos. 45, 46, Washington D.C. (2002), ISBN 0-941694-83-6, ISBN 0-941694-86-0.
J. P. Mallory, „Andronovo Culture“, „Encyclopedia of Indo-European Culture“, Fitzroy Dearborn, 1997.

Литература

Теплоухов С. А. Опыт классификации древних металлических культур Минусинского края, в сборнике: Материалы по этнографии. Этнографический отдел Государственного Русского музея, т. 4, в. 2, Ленинград, 1929.
Киселёв С. В. Древняя история Южной Сибири, Москва—Ленинград, 1949.
Черников С. С. Восточный Казахстан в эпоху бронзы, Москва, 1960.
Сальников К. В. Очерки древней истории Южного Урала, Москва, 1967.
Смирнов К. Ф. Кузьмина Е. Е. Происхождение индоевропейцев в свете новейших археологических открытий. Москва, 1977.
Потемкина Т. М. Бронзовый век лесостепного Притоболья. Москва, 1985.
Кузьмина Е. Е. Древнейшие скотоводы от Урала до Тянь-Шаня. Фрунзе, 1986.
Mallory, J. P. (1989), In Search of the Indo-Europeans: Language, Archaeology, and Myth, London: Thames & Hudson.
Кузьмина Е. Е. Откуда пришли индоарии. Москва, 1994.
Anthony, David & Vinogradov, Nikolai (1995), „Birth of the Chariot“, Archaeology 48 (2): 36 – 41.
Diakonoff, Igor M. (1995), „Two Recent Studies of Indo-Iranian Origins“, Journal of the American Oriental Society 115 (3): 473 – 477.
Bryant, Edwin (2001), The Quest for the Origins of Vedic Culture: The Indo-Aryan Migration Debate, Oxford University Press, ISBN 0-19-513777-9.
Fussman, G.; Kellens, J.; Francfort, H.-P.; Tremblay, X.: Aryas, Aryens et Iraniens en Asie Centrale. (2005), Institut Civilisation Indienne ISBN 2-86803-072-6

Вижте също

Външни препратки

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Andronovo culture в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.