В началото на 20 век тази картина е смятана за портрет на Софонизба Ангуисола – дело на Анибале Карачи, докато през 1890 г. Джовани Морели я признава за автопортрет на художничката. Може би името на автора и датата са били в рамката от 16 век, която е изгубена.
Датата и стила на картината са близки до друга такава – „Автопортрет на Софонизба Ангуисола“ (днес в Музей на историята на изкуството, Виена). На картината в Неапол в сравнение с тази във Виена художничката изглежда по-възрастна, но за сметка на това и на двата портрета е изобразена облечена в една и съща рокля и със сходно изражение. Вместо това Кароли смята, че изобразената жена е Лучия Ангуисола – сестра на Софонизба и също художничка, поради приликата на момичето с младата жена вляво в „Партия шах“, дело на Софонизба.
Софонизба Ангуисола - Автопортрет до спинет със слугиня
Друга версия на „Автопортрет до спинет“, датирана от около 1559 г., е в Колекция „Граф на Спенсър“ в имението Алторп (Нортхамптъншър, Англия). Най-забележителната разлика е присъствието на заден план в портрета на старата слугиня – същата, който се появява и в „Партия шах“.
„Автопортрет до спинет“ е нарисуван от Катарина ван Хемесен, която пристига в испанския двор през 1556 г., повикана от Мария Хабсбург, сестра на Карл V. Три години по-късно Ангуисола пристига в Мадрид като придворна дама на кралица Елизабет Валоа.
Източници
I Campi: cultura artistica cremonese del Cinquecento, Milano, Electa, 1985, SBN IT\ICCU\PAL\0002579. A cura di Mina Gregori.
Flavio Caroli, Sofonisba Anguissola e le sue sorelle, Milano, A. Mondadori, 1987, SBN IT\ICCU\CFI\0111864.
AA VV, Sofonisba Anguissola e le sue sorelle, Milano, Leonardo arte, 1994, SBN IT\ICCU\VEA\0063954. Catalogo della mostra tenuta a Cremona nel 1994, a Vienna e a Washington nel 1995.
