内部マケドニア革命組織(ないぶマケドニアかくめいそしき、ブルガリア語:Вътрешна македонска революционна организация, ВМРО、ラテン文字転写:Vatreshna Makedonska Revoliucionna Organizacia、マケドニア語:Внатрешна Македонска Револуционерна Организација, ВМРО、ラテン文字転写:Vnatreshna Makedonska Revolucionerna Organizacija)は、オスマン帝国の領土であったマケドニアおよびトラキア地方、並びにブルガリア、および1913年以降はセルビアおよびギリシャ領マケドニア地域でも活動した政治的革命組織。幾度か組織名を変更している(後述)。頭文字をとってVMRO(ВМРО)、またはその名称を英語に翻訳した「Internal Macedonian Revolutionary Organization」の頭文字をとってIMROとも通称される。
ユーゴスラビア領マケドニア人歴史家たちは、イリンデンの内部マケドニア革命組織の指導者たちがブルガリア人の民族意識を持っていたことを認めているものの、ユーゴスラビア領マケドニアの国立記念碑には彼らを民族的マケドニア人とされている。ユーゴスラビアの公式の歴史書は1903年のイリンデン蜂起と1944年の「第2のイリンデン」マケドニア人民解放反ファシスト会議の関連を主張しているが、これは1903年のイリンデン蜂起がアドリアノープル州、つまりトラキア地方で起きているという事実を無視したものである。内部マケドニア革命組織の活動家ゴツェ・デルチェフ、ピトゥ・グリ、ダミアン・グルエフ、ヤネ・サンダンスキの名前はマケドニア社会主義共和国の国家「Denes nad Makedonija」(en)の歌詞に登場する。
この党の正式名称は内部マケドニア革命組織・マケドニア国家統一民主党(Внатрешно Македонска Револуционерна Организација - Демократска Партија за Македонско Национално Единство、Vnatrešno-Makedonska Revolucionerna Organizacija-Demokratska Partija za Makedonsko Narodno Edinstvo)、略称はВМРО-ДПМНЕ(VMRO-DPMNE)である。キリスト教民主主義を党是とし、マケドニア共和国の欧州連合および北大西洋条約機構への加盟を目指している。
2006年、再び内部マケドニア革命組織は議会選挙を制し、ブランコ・ツルヴェンコフスキに変わってニコラ・グルエフスキが首相の座に就任した。その後リュブチョ・ゲオルギフエスキの支持者は内部マケドニア革命組織・マケドニア国家統一民主党を離脱し、新政党を立ち上げた。新しい政党の名前は内部マケドニア革命組織・人民党(Македонска Револуционерна Организација-Народна Партија、Vnatrešno-Makedonska Revolucionerna Organizacija-Narodna Partija、en)、通称ВМРО-НП(VMRO-NP)というものであった。その間にも、内部マケドニア革命組織・マケドニア国家統一民主党(VMRO-DPMNE)を離脱した小集団は、この歴史的な名前を冠した政党(VMRO-DOM、VMRO-Vistinska、VMRO-DPなど)を立ち上げている。
民主化されたブルガリアでもまた、独立に内部マケドニア革命組織の復活が行われていた。民主化直後の1989年、ВМРО-СМД - Съюз на македонските дружества(VMRO-SMD - Sujuz na Makedonskite Druzhestva)の名称で発足し、後に、VMROへと改称した。
1996年、このブルガリアの内部マケドニア革命組織の指導者たちは組織を政治政党として登録、その名称を「内部マケドニア革命組織・ブルガリア国民運動」(ВМРО - Българско национално движение、Balgarsko Nacionalno Dvizhenie、en)、略称ВМРО-БНД(VMRO-BND)とした。この政党はマケドニア・スラヴ人(マケドニア人)は実際にはブルガリア人であるという主張を維持していた。内部マケドニア革命組織・ブルガリア国民運動は大きな政党にはならなかったものの、アタカ国民連合(Национален съюз Атака、Natsionalen Sǎyuz Ataka、en)が登場する2005年6月25日の議会選挙までは、ブルガリア政界において実効的な唯一の右翼政党であった。
^ "Illustration Ilinden", Sofia, 1936, b. I, p. 4-5
^ "The first central committee of IMRO. Memoirs of d-r Hristo Tatarchev", Materials for the Macedonian liberation movement, book IX (series of the Macedonian scientific institute of IMRO, led by Bulgarian academician prof. Lyubomir Miletich), Sofia, 1928, p. 102 (in Bulgarian: "Първият централен комитет на ВМРО. Спомени на д-р Христо Татарчев", поредица "Материяли за историята на македонското освободително движение" на Македонския научен институт на ВМРО, воден от българския академик проф. Любомир Милетич, книга IX, София, 1928; contemporary Macedonian translation: Tatarchev).
^ Materials about the History of the Macedonian Liberation Movement, Book V, Memoirs of Damjan Gruev, Boris Sarafov and Ivan Garvanov, Sofia 1927, pp. 8 - 11; the original in Bulgarian.
^ Gjorche Petrov in his memoirs speaking about the Salonica congress of 1896 writes: "There was pointed out the need for a statute and official rules. Until then we had a very short list of rules in force, drafted by Dame (with the oath). That little list was unsystematic, lytographed. It was decided to come up with a full list of rules, a statute. When I came to Sofia, I compiled it there (with Delchev)." Also here(ブルガリア語) and here(マケドニア語).
^Пейо Яворов, "Събрани съчинения", Том втори, "Гоце Делчев", Издателство "Български писател", София, 1977, стр. 27: "Тоя събор утвърждава един устав на революционната организация, почти копие на стария български, твърде оригинален с положението, че само еkзархисти българи се приемат за членове на комитетите."(ブルガリア語) In English: Peyo Yavorov, "Complete Works", Volume 2, biography "Gotse Delchev", Publishing house "Bulgarian writer", Sofia, 1977, p. 27: "This meeting sanctioned a statute of the revolutionary organisation, almost a copy of the old Bulgarian, rather original because of the condition that only BulgariansExarchists would be admitted to membership in the committees." (Also here.)
^Пандев, К. "Устави и правилници на ВМОРО преди Илинденско-Преображенското въстание", Исторически преглед, 1969, кн. I, стр. 68—80. (ブルガリア語)
^ Пандев, К. "Устави и правилници на ВМОРО преди Илинденско-Преображенското въстание", Извeстия на Института за история, т. 21, 1970, стр. 250-257. (ブルガリア語)
^ Константин Пандев, Национално-освободителното движение в Македония и Одринско, София, 1979, с. 129-130. (Konstantin Pandev, The National Liberation Movement in Macedonia and the Odrin Region, Sofia 1979, pp. 129-130.)
^ Duncan Perry The Politics of Terror: The Macedonian Liberation Movements, 1893-1903 , Durham, Duke University Press, 1988. pp. 40-41, 210 n. 10.
^ Fikret Adanir, Die Makedonische Frage: ihre entestehung und etwicklung bis 1908., Wiessbaden 1979, p. 112.
^ Академик Иван Катарџиев, "Верувам во националниот имунитет на македонецот", интервjу, "Форум", also here. (Academician Ivan Katardzhiev, "I believe in Macedonian national immunity", interview, "Forum" magazine.)
^ Битоски, Крсте, сп. "Македонско Време", Скопје - март 1997
^ Public Record Office - Foreign Office 78/4951 Turkey (Bulgaria). From Elliot. 1898; УСТАВ НА ТМОРО. S. 1. punlished in Документи за борбата на македонскиот народ за самостојност и за национална држава, Скопје, Универзитет "Кирил и Методиј":Факултет за филозофско-историски науки, 1981, page 331 - 333.
^ Prior to the publication of Pandev's article Bulgarian historiography seemed to agree that the name SMARO dates back to 1896/7 (e.g. Silyanov, 1933, vol. 1, p. 46). Contemporary Macedonian historians accuse Pandev of a nationalist bias.
^ Ivo Banac, The Macedoine (pp. 307-328 in of "The National Question in Yugoslavia. Origins, History, Politics", Cornell University Press, 1984) Also here: Banac
^ Ivo Banac, The Macedoine (pp. 307-328 in of "The National Question in Yugoslavia. Origins, History, Politics", Cornell University Press, 1984) Also here: Banac
^ H. N. Brailsford , MACEDONIA: ITS RACES AND THEIR FUTURE, Methuen & Co., London, 1906. Also here: Brailsford
^ Хр. Силянов , “Освободителнитe борби на Македония, том I”, изд. на Илинденската Орг., София, 1933; Also here: Silyanov (Hristo Silyanov, The Liberational Struggles of Macedonia, vol. 1, The Ilinden Organisation, Sofia, 1933.)
^ Albert Sonnichsen: Confessions of a Macedonian Bandit: A Californian in the Balkan Wars, Narrative Press, ISBN 1-58976-237-1.
^ A letter from the headquarters of the Second Macedonian-Adrianople revolutionary district, centered around Monastir (Bitola) (present-day Bitola), represented by Dame Gruev and Boris Sarafov, to Bulgarian government from 9. IX. 1903. Macedonian translation here.
^ Георги Баждаров, "Моите спомени", издание на Институт "България - Македония", София, 2001, стр. 78-81. (In Bulgarian, also here. In English: Georgi Bazhdarov, "My memoirs", published by the Institute "Bulgaria-Macedonia", Sofia, 2001, pp. 78-81.)
^ "ДВИЖЕНИЕТО ОТСАМЪ ВАРДАРА И БОРБАТА СЪ ВЪРХОВИСТИТE по спомени на Яне Сандански, Черньо Пeевъ, Сава Михайловъ, Хр. Куслевъ, Ив. Анастасовъ Гърчето, Петъръ Хр. Юруковъ и Никола Пушкаровъ", съобщава Л. Милетичъ (София, Печатница П. Глушковъ, 1927); Материяли за историята на македонското освободително движение. Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ". Книга VII. Also here: Sandanski memoirs (L. Miletich, ed. Materials on the History of the Macedonian Liberation Movement, Macedonian Scientific Institute, Sofia, 1927 - "The Movement on this Side of the Vardar and the Struggle with the Supremists according to the memories of Jane Sandanski, Chernjo Peev, Sava Mihajlov, Hr. Kuslev, Iv. Anastasov - Grcheto, Petar Hr. Jurukov and Nikola Pushkarov")
^ Хр. Силянов , “Освободителнитe борби на Македония, том II”, изд. на Илинденската Орг., София, 1933; Also here: Silyanov (Hristo Silyanov, The Liberational Struggles of Macedonia, vol. 2, The Ilinden Organisation, Sofia, 1933.)
^ Carnegie Endowment for International Peace, REPORT OF THE INTERNATIONAL COMMISSION To Inquire into the causes and Conduct OF THE BALKAN WARS, PUBLISHED BY THE ENDOWMENT WASHINGTON, D.C. 1914. Also here.
^ Хр. Силянов От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г., Издание на Костурското благотворително братство, София, 1920. Also here: From Vitosha to Gramos (Hr. Silyanov, From Vitosha to Gramos, published by the Kostur charitable society, Sofia, 1920)
^ Любомиръ Милетичъ, "Разорението на тракийските българи презъ 1913 година", Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница 1918 г. Also here: Miletich (L. Miletich, The Destruction of Thracian Bulgarians in 1913, Bulgarian Academy of Sciences, Sofia, 1918)
^Circular letter No9 issued by a secret meeting of former IMARO activists and members of its Central committee, held on December 20, 1919, cited in a collective research of the Macedonian Scientific Instutute, "Освободителните борби на Македония", part 4, Sofia, 2002, retrieved on October 26, 2007: "Поради изменилите се условия в Македония и Тракия от Балканските войни насам, организацията се преименува от ВМОРО на ВМРО, като нейната цел си остава извоюване на автономия и обединение на разпокъсаните части на Македония."(ブルガリア語)
^ "Македония. История и политическа съдба", колектив на МНИ под редакцията на проф. Петър Петров, том II, Издателство "Знание", София, 1998, pp. 140-141. (In Bulgarian. In English: P. Petrov, ed. Macedonia. History and Political Fate, vol. 2, Macedonian Scientific Institute, Sofia, 1998, pp. 140-141.)
^ "Македония. История и политическа съдба", колектив на МНИ под редакцията на проф. Петър Петров, том II, Издателство "Знание", София, 1998, p. 206. (In Bulgarian. In English: P. Petrov, ed. Macedonia. History and Political Fate, vol. 2, Macedonian Scientific Institute, Sofia, 1998, p. 206.)
^ Р.П. Гришина, "ФОРМИРОВАНИЕ ВЗГЛЯДА НА МАКЕДОНСКИЙ ВОПРОС В БОЛЬШЕВИСТСКОЙ МОСКВЕ 1922-1924 гг." in МАКЕДОНИЯ - ПРОБЛЕМЫ ИСТОРИИ И КУЛЬТУРЫ, Институт славяноведения, Российская Академия Наук, Москва, 1999. Also here: Grishina (R. P. Grishina "Formation of a View on the Macedonian Question in Bolshevik Moscow 1922-1924" in Macedonia. Problems of History and Culture, Institute of Slavistics, Russian Academy of Sciences, Moscow, 1999.)
^ Р.П. Гришина, "ФОРМИРОВАНИЕ ВЗГЛЯДА НА МАКЕДОНСКИЙ ВОПРОС В БОЛЬШЕВИСТСКОЙ МОСКВЕ 1922-1924 гг." in МАКЕДОНИЯ - ПРОБЛЕМЫ ИСТОРИИ И КУЛЬТУРЫ, Институт славяноведения, Российская Академия Наук, Москва, 1999. Also here: Grishina (R. P. Grishina "Formation of a View on the Macedonian Question in Bolshevik Moscow 1922-1924" in Macedonia. Problems of History and Culture, Institute of Slavistics, Russian Academy of Sciences, Moscow, 1999.)
^ Р.П. Гришина, "ФОРМИРОВАНИЕ ВЗГЛЯДА НА МАКЕДОНСКИЙ ВОПРОС В БОЛЬШЕВИСТСКОЙ МОСКВЕ 1922-1924 гг." in МАКЕДОНИЯ - ПРОБЛЕМЫ ИСТОРИИ И КУЛЬТУРЫ, Институт славяноведения, Российская Академия Наук, Москва, 1999. Also here: Grishina (R. P. Grishina "Formation of a View on the Macedonian Question in Bolshevik Moscow 1922-1924" in Macedonia. Problems of History and Culture, Institute of Slavistics, Russian Academy of Sciences, Moscow, 1999.)
^ Ivo Banac, The Macedoine (pp. 307-328 in of "The National Question in Yugoslavia. Origins, History, Politics", Cornell University Press, 1984) Also here: Banac
^ "Македония. История и политическа съдба", колектив на МНИ под редакцията на проф. Петър Петров, том II, Издателство "Знание", София, 1998, pp. 205-206. (In Bulgarian. In English: P. Petrov, ed. Macedonia. History and Political Fate, vol. 2, Macedonian Scientific Institute, Sofia, 1998, pp. 205-206.)
^ Palmer, S. and R. King Yugoslav Communism and the Macedonian Question, Archon Books (June 1971), pp. 65-67.
^ Добрин Мичев. БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО ДЕЛО В ЮГОЗАПАДНА МАКЕДОНИЯ (1941 - 1944 г.), Македонски Преглед, 1, 1998. Michev (Dobrin Michev, "Bulgarian National Activity in Southwest Macedonia 1941-1944", Macedonian Review, 1, 1998.)
^ Palmer, S. and R. King Yugoslav Communism and the Macedonian Question, Archon Books (June 1971), pp. 112-113.
^ Palmer, S. and R. King Yugoslav Communism and the Macedonian Question, Archon Books (June 1971), p. 137.
^ Katardjiev's foreword to Васил Ивановски. Зошто ние, Македонците, сме одделна нација?, Скопје, 1995, pp. 49-56. (Vasil Ivanovski, Why We Macedonians Are a Separate Nation?, Skopje, 1995)
^ Palmer, S. and R. King Yugoslav Communism and the Macedonian Question, Archon Books (June 1971), p. 137.
^ Keith Brown. The Past in Question: Modern Macedonia and the Uncertainties of Nation, Princeton University Press (2003)
参考文献
Пандев, К. "Устави и правилници на ВМОРО преди Илинденско-Преображенското въстание", Исторически преглед, 1969, кн. I, стр. 68—80. (ブルガリア語)
Пандев, К. "Устави и правилници на ВМОРО преди Илинденско-Преображенското въстание", Извeстия на Института за история, т. 21, 1970, стр. 249-257. (ブルガリア語)
Битоски, Крсте, сп. "Македонско Време", Скопје - март 1997, quoting: Quoting: Public Record Office - Foreign Office 78/4951 Turkey (Bulgaria), From Elliot, 1898, Устав на ТМОРО. S. 1. published in Документи за борбата на македонскиот народ за самостојност и за национална држава, Скопје, Универзитет "Кирил и Методиј": Факултет за филозофско-историски науки, 1981, pp 331 - 333. (マケドニア語)
Hugh Pouton Who Are the Macedonians? , C. Hurst & Co, 2000. p. 53. ISBN 1-85065-534-0
Fikret Adanir, Die Makedonische Frage: ihre entestehung und etwicklung bis 1908., Wiessbaden 1979, p. 112.
Duncan Perry The Politics of Terror: The Macedonian Liberation Movements, 1893-1903 , Durham, Duke University Press, 1988. pp. 40-41, 210 n. 10.
Христо Татарчев, "Вътрешната македоно-одринска революционна организация като митологична и реална същност", София, 1995. (ブルガリア語)
Георги Баждаров, "Моите спомени", издание на Институт "България - Македония", София, 2001. In English: Georgi Bazhdarov, "My memoirs", published by Institute "Bulgaria-Macedonia", Sofia, 2001. The complete text here. (ブルガリア語)
Nikola Kirov Majski, "Pages from my life", "Kultura", Skopje. (マケドニア語)
Albert Londres, "Les Comitadjis (Le terrorisme dans les Balkans)", "Kultura", Skopje, ISBN 9989-32-067-5 (original edition: Arlea, Paris, 1992).
Albert Sonnichsen, "Confessions of a Macedonian Bandit: A Californian in the Balkan Wars", The Narrative Press, ISBN 1-58976-237-1. Also here Confessions, Ch. XXIV(英語), Bulgarian translation here and Macedonian translation here.
Fikret Adanir, "Die Makedonische Frage", Wiessbaden, 1979.
Константин Пандев, “Национално-освободителното движение в Македония и Одринско”, София, 1979.
Ivo Banac, "The Macedoine", pp. 307-328 in of "The National Question in Yugoslavia. Origins, History, Politics", "Cornell University Press", 1984.
H. N. Brailsford, "Macedonia: its races and their future", "Methuen & Co.", London, 1906, also here.
Христо Силянов , “Освободителнитe борби на Македония”, том I и II, изд. на Илинденската Организация, София, 1933 и 1943, also volume I here and volume II here. (ブルガリア語)
Любомиръ Милетичъ, "Разорението на тракийските българи презъ 1913 година", Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918 г., also here. (ブルガリア語)
"Македония. История и политическа съдба", колектив на МНИ под редакцията на проф. Петър Петров, том I, II и III, издателство "Знание", София, 1998.
"Македония - проблемы истории и культуры", Институт славяноведения, Российская Академия Наук, Москва, 1999 (includes Р. П. Гришина, "Формирование взгляда на македонский вопрос в большевистской Москве 1922-1924 гг."), the complete symposium here. (ロシア語)
Никола Петров, "Кои беа партизаните во Македонија", Скопje, 1998. (マケドニア語)
Palmer, S. and R. King, "Yugoslav Communism and the Macedonian Question", "Archon Books", 1971.
Добрин Мичев, "Българското нацинално дело в югозападна Македония (1941 - 1944 г.)", "Македонски Преглед", 1, 1998. (ブルガリア語)
Keith Brown, "The Past in Question: Modern Macedonia and the Uncertainties of Nation", "Princeton University Press", 2003.